Европейският съюз се готви за твърд отговор на новите търговски заплахи от Вашингтон, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обвърза налагането на допълнителни мита с военни разгръщания в Гренландия и заявеното от него желание за „пълна и тотална покупка“ на острова. Напрежението ескалира в навечерието на среща на европейските лидери в Брюксел утре, на която на масата ще бъде и Инструментът за борба с принудата – т.нар. „търговска базука“ на ЕС.
Европа отвръща на митническия натиск
Държавите от ЕС търсят съгласуван ход срещу допълнителни мита от 10 процента, за които президентът Доналд Тръмп предупреди, че могат да влязат в сила от 1 февруари за осем европейски държави. В същото време Дания и партньори от НАТО разширяват военното присъствие в Гренландия – автономна датска територия, богата на полезни изкопаеми, където САЩ отдавна поддържат база и договорености за сигурност.
В знак на солидарност с Копенхаген в Гренландия бяха изпратени малобройни разузнавателни екипи от Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство.
„Няма да бъдем изнудвани и сме един до друг в европейска солидарност.“
— заяви германският министър на финансите и вицеканцлер Ларс Клингбайл, като допълни, че Европа не търси ескалация, „но е готова, ако се стигне до нея“.
Министър-председателката на Италия Джорджа Мелони определи новата митническа заплаха като „грешка“.
От вината до Газа: нови заплахи и остри реплики
Реториката се изостри и към Франция: Тръмп предупреди за 200% мита върху френско вино и шампанско, след спорове около участие в негов „Съвет за мир“ за възстановяването на ивицата Газа. От Давос френският президент Еманюел Макрон подчерта, че митата между съюзници „нямат смисъл“.
„Това, което няма смисъл, е да има мита между съюзниците. Трябва да намерим изход от войната в Украйна, трябва да помогнем на украинците в съпротивата им и в достигането до устойчив мир.“
Макрон определи потенциалното задействане на Инструмента за борба с принудата срещу САЩ като „лудост“, но го свърза с „непредсказуемост и безполезна агресивност“ от американска страна.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предупреди, че трансатлантическите отношения не бива да бъдат тласкани в „опасна низходяща спирала“ заради Гренландия.
„Предложените допълнителни мита са грешка, особено когато се отнася за дългогодишни съюзници.“
Правозащитни предупреждения и разпадащ се ред
Лидерката на „Амнести Интернешънъл“ Аниес Каламар призова европейските държави да спрат да „умилостивяват“ Тръмп и да се противопоставят на „насилници“, целящи да разрушат международния ред след Втората световна война.
„От завръщането на Тръмп в Белия дом преди година той взе редица решения, които доведоха до края на много правила по света.“
По думите ѝ, редът се разклаща и от руската агресия в Украйна, както и от действията на Израел в Газа, които според нея „пренебрегват напълно международното право“.
НАТО и Гренландия: повече наблюдение, разнородни ангажименти
На фона на напрежението Дания предложи НАТО да започне операции по наблюдение в Гренландия с подкрепата на местните власти, съобщи министърът на отбраната Троелс Лунд Поулсен след среща с генералния секретар на алианса Марк Рюте. Подробностите не са оповестени.
Редица съюзници вече начертаха ангажименти: Белгия изпраща офицер по логистиката.
„Няма гаранция, че няма да бъдем засегнати от мита в бъдеще. Трябва да демонстрираме солидарност.“
— коментира външният министър Максим Прево, определяйки американските мерки като „неразбираеми и ненужно враждебни“.
Словения праща двама офицери за планирането и провеждането на международното учение „Арктик Ендюрънс“ („Арктическа издръжливост“), ръководено от Дания.
Полша вече заяви, че не планира да изпраща военнослужещи.
Германия разположи 15 военнослужещи на разузнавателна мисия, които напуснаха острова по график.
Испания засега не е обявила участие, но може да се присъедини.
В Чехия премиерът Андрей Бабиш подчерта, че „конфликтите са контрапродуктивни“ и предпочита споразумение в рамките на НАТО.
В послание до норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре американският президент заяви, че „вече не чувства задължение да мисли единствено за мира“, позовавайки се на факта, че не е получил Нобелова награда за мир. Стьоре напомни, че отличието се присъжда от независим Нобелов комитет, а не от норвежкото правителство.
Министърът на външните работи на Словакия Юрай Бланар повтори позиция, че „Словакия смята Гренландия за част от Дания“, и призова за дипломация вместо митнически битки.
Български реакции: парламентът говори, кабинетът мълчи
В България напускащото правителство не е излязло с позиция по последните събития в Гренландия, но от парламента вече идват сигнали. Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев заяви, че всяка страна трябва да има правото да определя собственото си бъдеще, без то да бъде диктувано отвън. В същото време лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов подкрепи претенциите на САЩ за Гренландия, повтори призива за излизане на България от НАТО и заяви, че напрежението между Вашингтон и Копенхаген разкрива „по-дълбоки структурни проблеми“ в НАТО и ЕС.
„Търговската базука“ на ЕС: как работи и какво може да последва
Инструментът за борба с принудата (ИБП), приет през 2023 г., позволява на ЕС да реагира при икономическа принуда от трети държави, когато чрез търговски ограничения се оказва натиск върху Съюза или държава членка. Процедурата изисква Европейската комисия да установи наличие на принуда, след което страните членки подкрепят заключението. В идеалния вариант следват преговори; ако те се провалят, могат да бъдат наложени пропорционални контрамерки.
Използването на ИБП срещу САЩ би било първи по рода си случай. Ако се стигне до задействане заради последните заплахи, ЕС може да прибегне до ответни мита върху внос на американски стоки и дори да отложи действието на сключеното през юли споразумение за митата. Обсъждат се допълнителни мита върху стоки с търговски обем от 93 милиарда евро (108 милиарда долара), включително промишлени продукти и селскостопански стоки като мотоциклети, говеждо месо, уиски и цитрусови плодове.
Какво следва
Ключът е в утрешната среща в Брюксел. Ако ЕС съумее да излезе с обединена позиция и готовност да използва ИБП, това може да охлади митническата спирала. Ако не – Европа се готви за нов кръг от търговски и геополитически сътресения, докато Гренландия се превръща в лакмус за устойчивостта на трансатлантическото партньорство.
На кратко
- Вашингтон заплашва с допълнителни мита от 10% за осем европейски държави от 1 февруари.
- ЕС готви отговор с Инструмента за борба с принудата – „търговската базука“ на блока.
- Франция, Германия и други европейски страни разширяват присъствието в Гренландия; НАТО обмисля наблюдение.
- Доналд Тръмп заплашва с 200% мита върху френско вино и шампанско.
- България: кабинетът без позиция; в парламента – разнопосочни реакции на Асен Василев и Костадин Костадинов.
- Възможни ответни мита на ЕС върху стоки за 93 милиарда евро (108 милиарда долара).
