Европейският съюз заяви пълна подкрепа за мирния план за Газа, договорен с посредничеството на Съединените щати, Катар, Египет и Турция, и обеща финансиране за възстановяване. Паралелно, в сряда Брюксел възобновява цивилна мисия за наблюдение на граничния пункт Рафах в подкрепа на примирието. След близо две години вътрешни разделения и предпазливи декларации за „дълбока загриженост“ — период, в който израелският премиер Бенямин Нетаняху определи Европа като „незначима“ — ЕС търси как да се върне като ключов играч.
Планът: какво следва след първата фаза
С първата фаза на плана на президента на САЩ Доналд Тръмп — освобождаване на заложници и палестински затворници — вече постигната, ЕС се стреми да подпомогне прилагането на следващите стъпки. Втората фаза предвижда създаване на нов управленски орган в Газа без участие на „Хамас“, разполагане на многонационални сили и разоръжаване на групировката. Дали това ще стане по план, остава неясно.
Новото управление и международна сигурност
Според заложените параметри втората фаза трябва да изгради технократично управление и да гарантира сигурността чрез международно присъствие. Наблюдатели предупреждават, че дори това да се случи, влиянието на радикални актьори няма да изчезне.
„Дори при най-оптимистичните сценарии няма да говорим за мир. „Хамас“ може да бъде отстранен формално от управлението, но ще продължи да има влияние, възможно най-голямото от всички актьори.“ — Ричард Хаас, почетен президент на Съвета по международни отношения в Ню Йорк
Хуманитарни нужди и сметката за възстановяването
Газа е с тежко увредена инфраструктура, а експерти очакват, че възстановяването ще отнеме десетилетия и ще струва милиарди. През февруари общ доклад на ЕС, Световната банка и ООН оцени нуждите на 53 милиарда долара (45 милиарда евро), от които за първите три години са необходими около 20 милиарда долара (17 милиарда евро).
Анализатори виждат възможност Европа да използва своята тежест и финансиране, за да изгради устойчивост и институционален капацитет на място.
„Сега е моментът ЕС да подреди и използва наличните си лостове на влияние. Това би максимизирало способността на европейците да помогнат за оформянето на края на най-смъртоносната и политически дестабилизираща война в южното им съседство.“ — Рим Монтаз, анализатор от изследователския център Carnegie Europe
„Европа трябва незабавно да стартира специален фонд за възстановяване и устойчивост. Вписан в по-широката рамка за реконструкция и държавно изграждане, предложена от египетското правителство и Палестинската администрация, фондът може да насочва помощта към истинско, „отдолу-нагоре“ изграждане на капацитет.“ — Лиел Маген, експерт по политики в израелския Институт „Митвим“
В изказване пред Общото събрание на ООН миналия месец председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен очерта и идея за коалиция от дарители, която да координира и финансира мащабната реконструкция на Газа чрез единен, прозрачен инструмент.
Кой ще държи лостовете на влияние
Планът на Тръмп предвижда Газа да бъде управлявана временно от „технократичен, аполитичен“ комитет от квалифицирани палестински и международни експерти. Надзора ще осъществява преходен орган — „Съвет за мир“, начело с Доналд Тръмп, с допълнителни членове, сред които се споменава бившият британски премиер Тони Блеър. Нито един лидер от ЕС не е посочен засега, а не е ясно дали европейски представители ще се присъединят по-късно.
Под ръководството на Съединените щати ще бъде организирана и временна Международна стабилизационна сила, която да се разположи незабавно в Газа. САЩ няма да предоставят военен персонал, а сред възможните участници се посочват Египет, Катар и Турция. Европейски държави засега не са в картината, което е важно — онзи, който има присъствие на терен, често получава и по-голям политически глас.
Какво вече прави ЕС
Фон дер Лайен подчерта ангажимента на Съюза към плана и възстановяването, а върховният представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност Кая Калас потвърди оперативната подкрепа на терен чрез възобновяване на мисията на граничния пункт Рафах.
„Подкрепяме изцяло мирния план за Газа, договорен от Съединените щати, Катар, Египет и Турция. Готови сме да допринесем за успеха му с всички инструменти, с които разполагаме. И ще осигурим финансиране от ЕС за възстановяването на Газа.“ — Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия
„В сряда възобновяваме цивилна мисия за наблюдение на граничния пункт Рафах между Газа и Египет в подкрепа на примирието.“ — Кая Калас, върховен представител на ЕС по външните работи и политиката на сигурност
С възстановяването на наблюдението на Рафах ЕС се стреми да подпомогне прилагането на споразуменията на място и да улесни хуманитарния достъп — ключово условие за стабилизиране на примирието.
Какво означава това за България
Като държава членка, България може да допринесе чрез участие в общоевропейския фонд за възстановяване, чрез експертиза в гражданска защита, медицински екипи и бъдещи проекти по инфраструктура и жилищно строителство. Български компании биха могли да се включат в търгове за снабдяване и строителни дейности, ако ЕС консолидира прозрачен механизъм за финансиране и контрол.
Перспективата
Дали ЕС ще стане отново неизбежен фактор в Близкия изток или ще остане на пейката, ще зависи от скоростта и мащаба на европейската подкрепа, способността да се преодолеят вътрешните различия и от това дали европейци ще имат ролята — и присъствието — на терен. Остава открит и въпросът дали само парите са достатъчни, за да донесат устойчив мир.
Обобщение
- ЕС подкрепя мирния план за Газа и обещава финансиране за възстановяване.
- В сряда Брюксел възобновява цивилна мисия за наблюдение на граничния пункт Рафах.
- Втората фаза на плана предвижда ново управление без „Хамас“, многонационална сила и разоръжаване.
- Възстановяването е оценено на 53 млрд. долара (45 млрд. евро), с нужди от 20 млрд. долара (17 млрд. евро) през първите три години.
- Планът включва „Съвет за мир“, оглавяван от Доналд Тръмп, и временна стабилизационна сила; ЕС засега не е в ключови роли.
- Европа може да стане фактор чрез прозрачен фонд за възстановяване и координация на дарителите; за България това отваря възможности за участие и експертиза.
