Европейската комисия представи в четвъртък двукомпонентен план за „твърда миграционна дипломация“, който в следващите пет години ще използва достъпа до визи, търговия и финансови стимули като лост за сътрудничество със страни извън ЕС. Целта е те да приемат обратно свои граждани и да ограничат незаконните отпътувания към Европа.
Какво предвижда планът
Пакетът включва два незаконодателни документа. Първият – Европейска стратегия за управление на убежището и миграцията – задава рамката за действията на ЕС: затягане на външните граници, внедряване на високотехнологично проследяване на влизанията на граждани на трети страни и по-ефективно връщане на хора без право на престой към страните им на произход. Комисията подчертава, че всички мерки ще бъдат съобразени с основните права, а ключов стълб на подхода е и привличането на таланти и квалифицирани мигранти за запълване на недостига на кадри и повишаване на конкурентоспособността.
„Приоритетът е ясен: да сведем броя на незаконните пристигания надолу и да го задържим нисък.“ – каза еврокомисарят по вътрешните работи и миграцията Магнус Бруннер.
Данните: по-малко незаконни преминавания
По данни на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс) незаконните преминавания на външните граници на ЕС са намалели през 2025 г. до 178 000, което е спад от 26% на годишна база и продължение на низходящата тенденция.
„Европа трябва да остане подготвена“, се казва в съобщение на Фронтекс.
Визи като инструмент за натиск
Вторият документ – Стратегия на ЕС за визите – е тясно свързан с миграционната рамка. Той предвижда надграждане на механизма за спиране на визи за държави, които не съдействат достатъчно на граничните политики на ЕС, засилено наблюдение на настоящите безвизови режими и нови мерки за сигурност на пътните документи.
Планира се и преглед на визовите правила с възможност за таргетирани ограничения – временно спиране, отказ или ограничаване на визови заявления – в отговор на враждебни действия на трети страни, които подкопават сигурността на ЕС. Макар еврокомисарят Магнус Бруннер и Хена Виркунен, изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ за технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията, да не посочиха конкретни държави, служители на ЕС посочват, че Русия и Беларус са сред приоритетите.
Контекст и отражение за България
Комисията поддържа, че този по-твърд курс ще върви паралелно с партньорства – търговски и финансови стимули към държави извън ЕС с цел по-добро управление на миграцията и приемане обратно на техни граждани. Решението на Испания да предостави право на престой на около 500 000 хора без статут бе определено от Магнус Бруннер като национална отговорност, без даване на оценка.
За държави по външната граница на блока, включително България, предложените мерки означават повече технологична и оперативна подкрепа на границата, по-ясни правила за връщане и възможен ефект върху визовите режими със съседни трети страни. За бизнеса – включително в Пловдив и региона – отварянето на легални канали за квалифицирани кадри може да смекчи недостига на работна сила, при спазване на стандартите за защита на правата на работниците.
Накратко
- Комисията представи два незаконодателни документа за следващите пет години: стратегия за убежището и миграцията и визова стратегия.
- Фокусът е върху по-твърда външна дипломация: визи, търговия и финанси като лост за сътрудничество и връщания.
- Фронтекс отчита 178 000 незаконни преминавания през 2025 г., спад с 26% на годишна база.
- Предвиждат се по-строги визови мерки, включително спиране и ограничаване при враждебни действия на трети страни.
- Комисията подчертава уважение към основните права и нуждата от привличане на квалифицирани мигранти; ефектът засяга и България като държава на външна граница.
