Над 2000 ученици у нас ще минат през обучения по финансова грамотност на Комисията за финансов надзор тази година. Само през текущата седмица в онлайн уроци на комисията се включиха близо 900 младежи от 10. до 12. клас. От регулатора настояват предметът „финансова грамотност“ да стане част от учебния план, защото единични инициативи не компенсират дефицитите. Данните го потвърждават: според последния доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие нивото на финансова грамотност в България е под световната средна стойност, близко до това в Малайзия, Молдова, Перу и Русия, а най-ниско е при младите хора. Само 10% от българите оценяват финансовата си грамотност като висока.
Какво показва статистиката и защо това има значение
Финансовото мислене стои зад ежедневни решения – от бюджета на домакинството до избор на кредит или застраховка. Разбирането на базови понятия е критично: например разграничението между процентен пункт и процент. Така може да се осмисли и анонсираната мярка в държавния бюджет за следващата година – увеличение на осигуровките с два процентни пункта, което е десет процента.
Гласове от класните стаи
Децата учат най-добре чрез примери от живота. Те вече разсъждават прагматично за парите:
„Винаги когато трябва да си купим нещо голямо, си правим план.“ — ученик в 3. клас
„Трябва да си спестяваме пари, ако искаме нещо да си купим, което е на по-голяма сума, за да си го купим с тези пари.“ — ученик в 3. клас
„Трябва да знаем, за да не попаднем на измамници като Ружа Игнатова примерно, трябва да знаем как да контролираме парите, колко да влагаме и така нататък, за да няма ох после.“ — ученик в 11. клас
Как обучава КФН: от личен план до застраховки и пенсии
В два поредни дни, по час и половина, експертите на Комисията за финансов надзор провеждат онлайн обучения, които започват от основите и надграждат с практични теми.
Йорданка Ушагелова, Комисия за финансов надзор: „Ние ги подготвяме за това не само да планират личните си финанси, необходимостта от това да подсигурят средствата си, как да подсигурят старините си, как да се застраховат, да се грижат за имуществото си.“
Ефект има, но е временен, подчертават от регулатора — без системност знанията избледняват.
Йорданка Ушагелова, Комисия за финансов надзор: „Ние отчитаме едно повишение на финансовата грамотност, но то е за момента. Затова трябва да се работи непрекъснато в тази посока и затова е важно това да стане част от учебната програма на учениците.“
Урок от 108 СУ „Никола Беловеждов“: финанси от първи клас
108 СУ „Никола Беловеждов“ в София традиционно развива икономически дисциплини и от четири години преподава финансова грамотност още от 1. клас.
Лилия Тодорова, директор на 108 СУ „Никола Беловеждов“: „Защо сме с ниска финансова грамотност? Защото сме свидетели на многобройни кредитни истории, бързи кредити и заеми, необмислени решения.“
При малките ученици уроците са игрови, а в горните класове се въвежда специализирана терминология и казуси.
Любка Стоянова, учител в 108 СУ: „Уважаеми ученици, вие сте част от финансовата работилница „Спестовни маршрути“. Българинът традиционно се възприема като пестелив. Според едно проучване е установено, че децата до 11 години, а това е групата, в която попадате и вие, са по-пестеливи.“
Юлия Коева, учител в 108 СУ: „Ще се запознаем с това как виртуалните валути и въобще как валутите променят своето място и мястото променя валутите.“
Училището експериментира и с нов подход — преподаване на математика през финанси. Засега не е ясно дали това повишава резултатите, но посоката е ясна: ключови умения за бъдещето.
Лилия Тодорова, директор на 108 СУ „Никола Беловеждов“: „Нашата цел е да ги научим на тези важни умения за бъдещето като адаптивност, работа в екип, критично мислене, вземане на решения и то под напрежение, и най-важното – да бъдат проактивни и да са инициатори на промяната и на иновациите.“
Идеи с кауза: бизнеспроекти на гимназистите
Големите ученици разработват собствени фирми с устойчиви продукти и услуги, за да пренесат знанието в реалността.
„Нашата фирма е измислила кутии, които променят цвета си, когато храната започва да се разваля, за да се намали разхищаването на храна и съответно разхищаването на пари, защото всеки дава пари за храна, а когато забравяме храна в хладилника, тя се разваля и трябва да я изхвърлим.“ — ученик от 11. клас
Европейският контекст и следващите стъпки
Експертите на ОИСР и европейските институции от години препоръчват финансова грамотност като част от общата подготовка на учениците. Съвместни рамки за финансови компетентности очертават уменията, които младите трябва да развият — от бюджетиране и спестяване до разбиране на инвестиции и защита от измами. На този фон призивът на КФН за предмет по финансова грамотност в училище звучи все по-належащо.
Обобщение
- Над 2000 ученици ще преминат обучение на КФН през 2024 г.; тази седмица участваха близо 900 от 10.–12. клас.
- Само 10% от хората у нас оценяват финансовата си грамотност като висока; нивото е под средното за света.
- ОИСР поставя България близо до Малайзия, Молдова, Перу и Русия; най-ниски резултати имат младите.
- Пример от практиката: два процентни пункта увеличение на осигуровки означава десет процента нарастване.
- 108 СУ „Никола Беловеждов“ преподава финанси от 1. клас; въвеждат и математика през финанси.
- КФН настоява финансовата грамотност да стане част от учебната програма за устойчив ефект.
