Урсула фон дер Лайен определи присъединяването на Украйна към Европейския съюз като „ключова гаранция за сигурността сама по себе си“ след разговор с европейски лидери във вторник в рамките на т.нар. Берлински формат, в който участват Германия, Франция, Полша и други.
Председателят на Европейската комисия подчерта, че пътят към ЕС е неотменима част от бъдещите гаранции за Украйна, на фона на седмица на интензивна дипломация между представители на САЩ, Украйна и Европа. Според нея приемането в 27-членния блок е стратегически избор с дългосрочни последици за сигурността.
„В крайна сметка просперитетът на свободна украинска държава е в присъединяването към ЕС. Присъединяването не носи ползи само за страните, които се присъединяват; както показват последователните вълни на разширяване, печели цяла Европа.“
Изисквания, единодушие и деликатният баланс
Влизането в ЕС е критичен компонент на сигурността, но и процес, който изисква значителни реформи и единодушно одобрение от всички 27 лидери. За Европейската комисия украинската кандидатура е изпитание за прилагането на процес по заслуги за всички кандидати, като същевременно се отчита извънредната ситуация на страна, въвлечена в мирни преговори.
Украйна се сблъсква с вето от унгарския премиер Виктор Орбан, който твърди, че Киев не отговаря на критериите за членство и предлага максимум тясно партньорство. През тази година неговото вето блокира напредъка по преговорите, включително чрез техническия клъстерен процес. Европейската комисия обаче оценява, че Украйна е технически готова да продължи напред. Нарастващото недоволство от бавния темп подхрани дебат за правилото за единодушие, но идеи за правни промени засега не са придвижени.
Володимир Зеленски: „Гаранциите за сигурност между САЩ, Украйна и Европа са почти договорени.“
Унгарското вето и „Коалицията на желаещите“
След разговора във вторник сутринта в рамките на групата по Берлинския формат, служебният премиер на Нидерландия Дик Схооф съобщи, че „Коалицията на желаещите“ – група от държави, подкрепящи Украйна и водени от Франция, Обединеното кралство и по-широки европейски структури за сигурност – ще се събере следващата седмица.
Ескалация и пауза в преговорите
В неделя, след двустранна среща в Мар-а-Лаго, президентът на САЩ Доналд Тръмп и президентът на Украйна Володимир Зеленски отчетоха напредък към мирно споразумение с водеща роля на Вашингтон. Разговорите бяха забавени, след като Русия твърди, че Украйна е атакувала лична резиденция на президента Владимир Путин – твърдение, което Киев отхвърли като „пълна фабрикация“, целяща да осуети усилията за мир.
Доналд Тръмп: „Това не е добре, не ми харесва. Не е правилният момент за подобни действия. Едно е да водиш настъпление, друго е да атакуваш дома му.“
Тръмп не посочи дали американските разузнавателни служби разполагат с данни за предполагаемия инцидент, като се позова на информация от руския президент. В понеделник министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров заяви, че Русия ще отвърне след предполагаемата атака. През уикенда Москва нанесе нова серия удари с дронове и ракети по Украйна, основно по столицата Киев.
Европейски лидери приеха по-скептично руските твърдения. В понеделник, след видеоконференция с европейски лидери, германският канцлер Фридрих Мерц предупреди, че мирният процес напредва, но ще изисква „честност и прозрачност от всички – включително от Русия“.
Трудните теми: територии и дългосрочни гаранции
След разговори със Зеленски, Путин и европейски лидери, президентът на САЩ изрази умерен оптимизъм за перспективите пред мирно уреждане, подчертавайки, че и двете страни имат интерес войната да спре. Въпросът за възможни териториални отстъпки от Киев – включително руските искания за контрол върху целия източен регион Донбас – остава неразрешен и „много труден“.
Тръмп добави, че Европа ще поеме в по-голямата си част усилията по гаранциите за сигурност, но и САЩ ще помогнат. Отделно Зеленски съобщи пред журналисти в понеделник чрез брифинг в WhatsApp, че американските гаранции за сигурност се предвижда да бъдат за 15 години, като Киев ще настоява срокът да се удължи.
Володимир Зеленски: „Говорим за 30 до 50 години. Русия атакува страната ни вече повече от десетилетие, затова по-дългият срок би променил играта за Украйна. Това би било историческо решение.“
Контекст за България
Темата за украинското членство в ЕС е пряко значима и за България като държава членка и участник в европейските решения по разширяването и сигурността. Всяка стъпка напред изисква единна позиция на всички 27 лидери – процес, който София следи и в който участва с глас и отговорност.
На кратко
- Фон дер Лайен: присъединяването към ЕС е „ключова гаранция за сигурност“ за Украйна.
- Пречки: изискват се дълбоки реформи и единодушие от всички 27 лидери; унгарско вето блокира напредъка.
- Дипломация: Тръмп и Зеленски отчитат напредък; разговори се забавят след руски твърдения за атака по резиденция на Путин, които Киев отрича.
- Ескалация: Москва удря с дронове и ракети, предимно по Киев; Лавров обещава ответни мерки.
- Европейски акцент: „Коалицията на желаещите“ се събира следващата седмица; Мерц иска „честност и прозрачност“ от всички.
- Гаранции: обсъждат се срокове от 15 до 30–50 години; спорът за Донбас остава „много труден“.
