Франция поиска подкрепа от ЕС и обяви 130 млн. евро (EUR) за постоянна програма за изкореняване на лозя, за да „ребалансира предлагането“ и да „възстанови жизнеспособността“ на стопанствата в най-уязвимите региони. Министерството на земеделието в Париж потвърди решението тази седмица, а на 24 ноември министърът Ани Женевар заяви, че секторът страда от съчетание на геополитически трусове, спад в потреблението и климатични сътресения.
Какво стои зад кризата във френските лозя
Франция, която произвежда едни от най-известните вина в света и приютява 11% от глобалните лозя, според властите се сблъсква с криза от няколко години. В началото на годината Доналд Тръмп заплаши с 200% мито върху европейски алкохол; ходът бе бързо оттеглен, но по-късно бе обявено 15% мито за износ към САЩ – ключов пазар за френските вина. Експерти предупреждават, че съчетанието на мита и валутни курсове може да намали годишните приходи от вина и спиртни напитки с около 1 млрд. евро (EUR).
Паралелно, консумацията на вино продължава да спада, особено при червените вина. Миналата година световното потребление се срина до най-ниско ниво от над 60 години, а множество проучвания сочат, че поколение Z все по-често се отказва от алкохол. На този фон климатичните промени „повтаряемо удрят реколтите“, подчерта Ани Женевар, която определи новия финансов пакет като дългосрочна инвестиция, а не пореден авариен ремонт.
„Това не е пореден авариен план за корекция на структурен дисбаланс, а инвестиция в нашия винен сектор и в фермерите в тези производствени райони“, заяви министърът на земеделието на Франция Ани Женевар.
Париж поиска от Кристоф Хансен, европейски комисар по земеделието и храните, да финансира и кризисна дестилация на непродаваемите излишъци – превръщането на свръхпроизводството в алкохол за индустриална употреба вместо за консумация.
Какво е изкореняване и защо се предлага сега
Изкореняването представлява механично отрязване и изваждане на лозите заедно с корените им от почвата, често със специализирана техника (например дълбок плуг). Цената достига около 1 000 евро (EUR) на хектар. Мярката не е нова: още в I век римският император Домициан нарежда да бъдат изкоренени 50% от лозята в Галия, за да ограничи конкуренцията с римските вина. Оттогава насам субсидии за изкореняване са прилагани нееднократно и често се смятат за по-икономични от дестилация или складиране на излишъци.
Има два подхода: постоянно изкореняване или временно, при което собствениците могат да презасадят с по-устойчиви на жега сортове – важна адаптация към нарастващите температури, макар и с неизбежно понижение на добивите за няколко години.
„Днешният проблем е свръхпроизводство и силен спад в консумацията – особено при червените вина в ниския и среден ценови клас“, казва Пиер Мец, съдружник в лозето Домейн „Ален Шабанон“ в Терас дю Ларзак, Южна Франция. По думите му по-младите потребители пият по-малко, търговците свалят цени, а това натиска и изкупните цени от производителите. „Производителите за ‘генерично’ Бордо получават около 0,80 евро (EUR) за литър“, допълва Мец, според когото лобитата предлагат да се намали предлагането. „Непродуктивната лоза пак струва пари за поддръжка, иначе има и глоби.“
Пожарният риск и екологичните последици
Постоянното изкореняване носи рискове – от нарушаване на биоразнообразието до отслабване на превенцията на горски пожари. Европа вече се сблъсква с повече пожари заради засилващи се суши и жеги. Според Европейската комисия, площите в риск от пожари във Франция могат да нараснат с 17% до 2040 г. Добре поддържаните лозя могат да действат като естествени „противопожарни просеки“, подчертава Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕС – огънят често спира на границата на чисто поддържани масиви, ако междуредията не са обрасли с леснозапалима растителност.
По думите на Пиер Мец рискът се ограничава чрез живи плетове, разораване на диворастяща растителност и постоянна поддръжка – мерки, които струват много. Затова фермери, които изкореняват, често не могат да си ги позволят. Изкоренените площи биха могли да се пренасочат към зеленчуци или зърно, но мнозина оставят земята необработена заради високите първоначални разходи.
Как климатът пренарежда винарството
„Климатичните промени са ежедневна тема за всеки лозар“, казва Пиер Мец, отчитайки учестяването на горещите периоди. Това лято части от Франция бяха под висока горещинна готовност, а температурите достигнаха 43℃ в департаменти Шарант и Од. Жегата бе ключов фактор за огромен пожар, изпепелил 160 квадратни километра в Од.
Редица региони страдат и от воден недостиг. „По-малко валежи и все по-ниски подземни води“ изтласкват разходите за напояване нагоре. През юни Европейската агенция по сушата определи една трета от Европа в условия на суша, а 10% от континента – в кризисно състояние. Във Франция над 300 000 жители останаха с нарушено водоснабдяване.
За разлика от масовите производители, Пиер Мец не напоява и не тори: „Това кара растението да включи инстинкта за оцеляване и да пусне корени към подземните води.“ По думите му добрите винари могат да се адаптират без протекция:
„Истинската помощ е повишаване на качеството чрез намаляване на добива на хектар. Изкореняването за повечето производители ще е като капка вода върху нажежен камък.“
Какво означава това за България
Кризата във Франция е сигнал и за българските винопроизводители – включително в Тракийската низина и Пловдивско. Подобни инструменти са познати и у нас по линия на общата селскостопанска политика – от кризисна дестилация до преструктуриране и презасаждане с по-устойчиви сортове. Фокусът върху качество, адаптивност към суша и жеги, и редуциране на излишното предлагане се очертава като по-устойчива стратегия от краткосрочното „гасене на пожари“.
Обобщение
- 130 млн. евро (EUR) за постоянна програма по изкореняване и искане към ЕС за кризисна дестилация.
- Кризата е комбинация от мита (15%), спад в потреблението (рекордно ниско за 60+ години) и климатични щети.
- Производители получават едва 0,80 евро (EUR) за литър „генерично“ Бордо; лобитата настояват за намаляване на предлагането.
- Изкореняването е по-евтино от складиране/дестилация, но повишава пожарния риск; до +17% риск във Франция до 2040 г.
- Лятото донесе 43℃ в Шарант и Од и пожар от 160 кв. км; сушата засегна 1/3 от Европа, с 10% в криза.
- Урок за България: качество пред количество, устойчиви сортове и адаптация към суша и горещини.
