Берлин отказва подновяване на директния диалог с Владимир Путин, въпреки призивите на Франция и Италия за отваряне на каналите за разговори. Германия настоява, че справедлив и траен мир е възможен единствено с прякото участие на Украйна, докато Москва продължава с „максималистки искания“ и удари по енергийната инфраструктура и цивилни цели.
Берлин: преговори – да, но между Москва и Киев
Федералното външно министерство на Германия подчерта, че няма основания за промяна в подхода към Кремъл.
„Подкрепяме директни разговори между Русия и Украйна на най-високо равнище, тъй като не може да има справедлив и устойчив мир без участието на Украйна.“
„За съжаление досега не виждаме промяна в позицията на Русия: тя повтаря максималистки искания и не показва истинска готовност за преговори, докато продължава бруталните атаки срещу енергийната инфраструктура на Украйна и други цивилни цели.“
Мерц: повече санкции и натиск
Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че е скептичен към възстановяване на ангажимента с Кремъл, посочвайки отказа на Москва да приеме безусловно прекратяване на огъня – трайно искане на европейците.
„Ще трябва да поддържаме натиска и санкциите и да ги засилваме, когато е възможно“, каза Мерц, отбелязвайки, че Европейският съюз вече е в контакт с Киев и Вашингтон, за да предаде общата си позиция.
„Москва трябва да е готова да прекрати войната. Ако не е, цената, която плаща за тази война, включително икономическата цена, ще се увеличава седмица след седмица и месец след месец. За съжаление, това е ситуацията, в която се намираме днес.“
Париж и Рим настояват за диалог
Позицията на Германия влиза в пряко противоречие с тази на Франция. Миналия месец президентът Еманюел Макрон, след домакинство на среща на „Коалиция на желаещите“, заяви, че диалогът с Путин, значително прекъснат от февруари 2022 г., трябва да започне „възможно най-скоро“. Премиерът на Италия Джорджа Мелони подкрепи подхода на Париж.
„Смятам, че дойде време Европа също да говори с Русия. Ако Европа реши да участва в тази фаза на преговорите, разговаряйки само с едната от двете страни, се опасявам, че накрая положителният принос, който може да даде, ще бъде ограничен.“
Кая Калас: първо отстъпки от Москва
Европейската комисия допуска, че директни разговори може да се състоят „на някакъв етап“, но върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас се обяви против прибързано възобновяване на диалога и призова Русия да покаже сериозност и да направи първи отстъпки.
„Работим за засилване на натиска върху Русия, така че тя да премине от преструвки за преговори към реални преговори.“
Балтийски и централноевропейски позиции
Страните от Източна и Централна Европа остават предпазливи към идеята за бързо сближаване с Кремъл. Министерството на външните работи на Естония посочи, че продължаващите бомбардировки, водещи до електроснабдителни сривове в Украйна при минусови температури, са достатъчна причина за дистанция от Путин.
„Докато Русия не промени действията и целите си в агресията срещу Украйна, не е възможно да се водят разговори с Русия, нито трябва да ѝ предлагаме изход от изолацията.“
„Не бива да повтаряме отново и отново грешките, като възстановяваме отношенията, когато Русия не е променила курса си.“
В същото време Министерството на външните работи на Чешката република настоява Европа да има собствен, по-видим глас в евентуални бъдещи мирни разговори.
„ЕС трябва да обмисли назначаването на специален пратеник за бъдещи мирни преговори за войната на Русия срещу Украйна. Докато преговорите в момента се движат от САЩ, Русия и Украйна, има смисъл да се мисли за европейска роля в по-дългосрочен план, за да останем релевантен участник.“
Нов пакет санкции до 24 февруари
На фона на напредващите контакти и уточняването на гаранции за сигурност, европейските столици преосмислят ролята си в процеса, който може да предначертае архитектурата на сигурността на континента за поколения напред. Брюксел подготвя нов пакет санкции срещу Русия, който трябва да бъде представен в следващите дни, за да бъде одобрен до четвъртата годишнина от пълномащабната инвазия на 24 февруари.
Какво означава това за България
За България, като член на ЕС и държава в Черноморския регион, единството на европейската позиция е ключово. Продължаващият натиск и санкции вероятно ще поддържат висока несигурност в енергийната и логистичната среда, което засяга и българския бизнес. Всяко бъдещо решение за формат на преговорите – дали чрез директен диалог с Москва или чрез посредничество – ще се отрази на общата външна и отбранителна политика на ЕС, към която София се придържа.
На кратко
- Берлин отказва директни разговори с Кремъл, докато Москва настоява за „максималистки“ условия и продължава ударите по цивилни цели.
- Канцлерът Фридрих Мерц настоява санкциите да се поддържат и засилват; ЕС координира позицията си с Киев и Вашингтон.
- Еманюел Макрон и Джорджа Мелони подкрепят бързо възстановяване на диалога с Владимир Путин.
- Кая Калас и Европейската комисия: директни разговори са възможни „на някакъв етап“, но първо са нужни отстъпки от Русия.
- Естония предупреждава да не се повтарят стари грешки; Чехия предлага специален пратеник на ЕС за бъдещи преговори.
- Брюксел готви нов пакет санкции срещу Русия, целящ одобрение до 24 февруари – четвъртата годишнина от пълномащабната инвазия.
