Анализ на консултантската компания „Прогнос“ показва, че двуседмичната гореща вълна през юни е нанесла щети за най-малко 6,3 млрд. евро на германската икономика, като най-сериозно засегнат е секторът на преработващата промишленост.
Според изчисленията загубите в преработващата промишленост възлизат на около 1,9 млрд. евро. Следват секторите на здравеопазването и социалните услуги, както и търговията, които също са понесли значителни разходи и намалена производителност.
По данни на „Прогнос“ около 97 на сто от общите загуби се дължат на намалена производителност на труда, а не на повреди в оборудването или нарушения във веригите за доставки. Анализът не включва допълнителни разходи като по-високи сметки за електроенергия за охлаждане, което прави оценката по-скоро минимална.
„Сумата от 6,3 млрд. евро всъщност е по-скоро минимална оценка“, казва Лукас Сандер, експерт на консултантската компания „Прогнос“.
Манфред Фишедик, председател на Института за климата, околната среда и енергетиката „Вупертал“, определя резултатите като предупредителен сигнал за икономическата конкурентоспособност на страната.
„Водим интензивни дискусии за конкурентоспособността и конкуренцията от Китай. В същото време през летните месеци все по-често губим производителност заради жегата. Тези две теми са пряко свързани“, заявява Манфред Фишедик.
Анализът отбелязва, че редица компании вече отчитат допълнителни разходи за охлаждане на производствени и офис помещения, промени в работното време и мерки за защита на служителите. Това допълнително утежнява оперативните разходи и намалява ефективността на бизнеса.
Още през май кредитният застраховател „Алианц Трейд“ предупреди, че екстремните горещини могат да струват на германската икономика милиарди евро. По негови оценки при температури над 30 градуса по Целзий продуктивността пада с около 3 на сто за всеки допълнителен градус, докато разходите за енергия нарастват с приблизително 1,2 на сто заради по-голямата необходимост от охлаждане.
Ефектите от горещите вълни не остават само в частния сектор — анализът показва въздействие и върху публичните финанси чрез по-ниски данъчни приходи и по-високи разходи за здравеопазване, инфраструктура и социално осигуряване, което поставя допълнителни предизвикателства пред бюджета.
