Европейски и британски министри се договориха в Хамбург да ускорят сътрудничеството в офшорната вятърна енергия в Северно море, за да подсигурят енергийните доставки на континента и да изключат всякакво връщане към руския газ.
Съвместна декларация и цели
Министрите на енергетиката на Белгия, Дания, Франция, Германия, Исландия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия и Норвегия подписаха обща декларация за създаване на най-големия център за чиста енергия в света. Срещата е третата по ред за енергийно и инфраструктурно сътрудничество в региона на Северно море и за първи път се провежда в Германия по покана на канцлера Фридрих Мерц. Във форума участва и Обединеното кралство.
На предходната среща на върха през 2023 г. страните се договориха да развият до 300 гигавата капацитет в Северно море до 2050 г., с междинна цел от 120 гигавата до 2030 г. По оценки от сектора при настоящите условия тази междинна цел е под риск.
Инвестиции и индустриални ангажименти
Берлин обяви, че съгласно новото споразумение в целия регион ще бъдат предоставени до 100 гигавата производствен капацитет – количество, еквивалентно на нуждите от електроенергия на близо 100 милиона домакинства.
Катерина Райхе, министър на икономиката на Германия, подчерта амбицията на страните:
Нашата цел е да развием най-големия енергиен център в света.
До 9,5 милиарда евро (EUR) ще бъдат инвестирани в нови производствени мощности в Европа до 2030 г., като това се очаква да създаде 91 000 допълнителни работни места. Според германската страна, последователното разширяване и интелигентно свързване на офшорните мрежи е ключът към конкурентни цени и устойчивост.
С последователното разширяване и интелигентно свързване на мрежата за офшорна енергия създаваме достъпна, чиста и сигурна енергия, намаляваме стратегическите зависимости и увеличаваме устойчивостта на Европа, заяви Катерина Райхе.
Енергийната сигурност и геополитиката
Големи части от Европа, начело с Германия, дълго време бяха зависими от руските доставки на газ, докато през 2022 г. не бе взето решение те да бъдат прекратени след нахлуването на Москва в Украйна. Последвалият шок доведе до исторически скок на инфлацията и натиск върху енергоемките индустрии.
Лидерите в Хамбург подчертаха, че няма да допуснат повторение на тази зависимост. Дан Йоргенсен, еврокомисар по енергийните въпроси, заяви:
Изпращаме много ясен сигнал към Русия: вече няма да ви позволим да използвате енергия срещу нас.
Инициативата цели и по-голяма прозрачност за индустрията и операторите на мрежи на фона на нарастващо напрежение около енергийната инфраструктура в Северно и Балтийско море. В двата акватории се отчитат хибридни заплахи, приписвани на Русия. Руски товарни кораби са заподозрени, че се приближават до стратегическа инфраструктура – вятърни паркове, газопроводи и комуникационни кабели – с цел да нанесат щети и да доставят информация на Москва.
Къде е офшорната вятърна енергия днес
Миналата година офшорните вятърни паркове са осигурявали 5% от потреблението на електроенергия в Германия. Възобновяемите източници като цяло покриват почти 56% от потреблението, като наземните вятърни мощности имат най-голям дял, следвани от слънчевите.
Според прогнозите делът на офшорната вятърна енергия в електроенергийния микс на Германия може да достигне около 20% до 2045 г. По данни на европейската асоциация за вятърна енергия „Уинд Юръп“, около 32 милиона домакинства в Европа вече могат да бъдат снабдявани с електричество от офшорен вятър. Тази цифра може да нарасне до над 330 милиона, ако производството се увеличи до 300 гигавата през 2050 г.
Какво означава това за България
Макар България да не граничи със Северно море, ускореното развитие на офшорната вятърна енергия в Европа означава по-стабилни доставки и по-голяма предвидимост на цените в регионалния електроенергиен пазар. По-силната европейска мрежова свързаност и диверсификацията на източниците намаляват ценовата волатилност и зависимостите – фактори, които се отразяват пряко на индустрията и домакинствата у нас.
Обобщение
- Съвместна декларация в Хамбург за ускоряване на офшорната вятърна енергия в Северно море и отказ от завръщане към руския газ.
- Цели: до 300 гигавата капацитет до 2050 г., с междинна цел 120 гигавата до 2030 г.
- До 100 гигавата производствен капацитет в региона; еквивалент на близо 100 млн. домакинства.
- Инвестиции: 9,5 млрд. евро (EUR) до 2030 г. и 91 000 нови работни места; индустрията ще намали разходите с 30% до 2040 г.
- Данни за Германия: офшорният вятър осигурява 5% от потреблението; ВЕИ – близо 56%; цел ~20% дял за офшорния вятър до 2045 г.
- Европейски мащаб: 32 млн. домакинства днес; потенциално над 330 млн. при 300 гигавата до 2050 г.
- Сигурност: по-голяма прозрачност, по-малко зависимости и засилен отговор на хибридни заплахи в Северно и Балтийско море.
