На 20 юли 2026 г. бунтовниците хутите (Ансар Аллах) обявиха морско ембарго срещу Саудитска Арабия и заплашиха да затворят ключовия пролив Баб ел-Мандеб, след като назоваха удара срещу летището в Санаа и десетгодишната блокада на Йемен като основание за ответни мерки.
Военният говорител на хутите Яхя Сари (Yahya Saree) заяви във видеообръщение, че ембаргото влезе в сила незабавно и го определи като „око за око“. Заместник-ръководителят на медийния офис на хутите Насруддин Амер (Nasruddin Amer) написа в социалната мрежа X, че проливът Баб ел-Мандеб ще бъде затворен в отговор на, по думите му, „неправомерната блокада над йеменците в продължение на над 10 години“.
Баб ел-Мандеб, в южната част на Арабския полуостров, е врата към Червено море и по него обикновено преминават около 12% от световната търговия. По данни от морския трафик около една четвърт от световната контейнерна търговия транзитира през 32-километровия пролив към и от Суецкия канал. Затварянето му би принудило корабите да обикалят около нос Добра Надежда, което добавя две до три седмици към пътуванията между Азия и Европа и рязко увеличава транспортните разходи.
Хутите вече са демонстрирали способността си да застрашават трафика в региона през предходната кампания, свързана с военните действия около войната в Газa, когато над 100 кораба бяха атакувани. Тогава много големи корабоплавателни компании временно прекъснаха транзитите през Червено море, а Съединените щати и съюзници организираха многонационална военноморска мисия за защита на търговския флот.
В момента не е ясно дали хутите ще възобновят същата интензивност на нападенията срещу съседна Саудитска Арабия. От страна на Рияд към момента нямаше незабавна реакция.
Саудитска Арабия вече изпитва натиск, тъй като използва своята тръбопроводна система Изток–Запад, водеща към Червено море, като алтернатива на протока Ормуз. Той остава под блокада, наложена от Техеран скоро след въздушните удари на САЩ и Израел по Иран на 28 февруари в началото на конфликта. Саудитците транспортират по тръбопровода милиони барели суров петрол на ден.
Гражданската война в Йемен започна през 2014 г., когато бунтовниците завзеха столицата Санаа и голяма част от северна Йемен, принуждавайки правителството да се оттегли. През 2022 г. бе постигнато примирие, което в последните дни беше застрашено от ескалация след твърденията на хутите, че Саудитска Арабия е ударила летището в Санаа в опит да възпрепятства полет с лидери на хутите, пристигнали от Иран. Самолетът кацна безопасно на друго летище.
В отговор хутите изстреляха ракети и дронове към международното летище в Абха в Саудитска Арабия, отбелязвайки най-значимата конфронтация от години. С опитите да допуснат международен полет без одобрението на коалицията, хутите се стремят да наложат нова реалност, в която могат независимо да вземат решения за въздушното пространство на Йемен.
„Утвърждаваме правото на нашия велик народ да отговори на блокадата с блокада“, каза Яхя Сари, военен говорител на хутите.
Коалицията, водена от Саудитска Арабия, поддържа контрол върху достъпа до йеменското въздушно пространство и пристанища като мярка срещу внос на оръжия за бунтовниците, докато хутите твърдят, че тези ограничения представляват колективно наказание на населението.
Хутите са част от т.нар. „Оста на съпротивата“, в която влизат и ирански съюзници като Хизбула в Ливан и групи в Палестина и Ирак. Те разполагат с голям запас от дронове, но през предходната кампания представители на движението посочиха, че запасите намаляват. Военните действия и регионалните конфликти затрудняват доставките на оръжия при настоящата геополитическа обстановка.
Миналата кампания срещу търговски кораби доведе до по-високи фрахтови ставки, забавени доставки и притеснения за веригите на доставки, вече натоварени от конфликти в Европа и Близкия изток. Ескалация в района на Баб ел-Мандеб би имала глобални икономически последици за търговията и енергийния пазар.
