Новооткрити съдебни документи, публикувани след инициатива за прозрачност в Конгреса на САЩ и Министерството на правосъдието, разтърсиха политически и бизнес среди от двете страни на Атлантика. Сред най-чувствителните открития са кореспонденции и финансови транзакции, свързващи Питър Манделсън — дългогодишна фигура в британската Лейбъристка партия и бивш еврокомисар по търговията — с покойния финансист и осъден за сексуални престъпления Джефри Епстийн.
Какво показват документите и защо това е важно
Пакетът материали обхваща широк спектър — от твърдения за извънбрачни връзки на Бил Гейтс до имейли, в които Торбьорн Ягланд, бивш генерален секретар на Съвета на Европа, обсъжда „необикновени момичета“, с които бил запознат. Но най-остри въпроси за икономическата политика пораждат обмените с Питър Манделсън — министър на търговията и индустрията през 1998 г., по-късно министър на бизнеса и иновациите във Великобритания и еврокомисар по търговията в Брюксел от 2004 г.
Във вторник председателят на горната камара на британския парламент потвърди, че Манделсън е подал оставка от Камарата на лордовете. По-рано същия ден правителството изпрати материали до полицията, която проверява твърдения, че Манделсън е предавал чувствителна държавна информация на Епстийн.
Министър-председателят Киър Стармър заяви пред кабинета, че е „ужасен“ от разкритията в публикуваните файлове и е загрижен, че тепърва може да излязат още подробности.
Незаконно ли е?
Засега не е ясно дали в материалите има „пушещ пистолет“, водещ до наказателна отговорност за Манделсън, или става дума за следи от опасна близост. Имейлите показват топли лични отношения, включително поздрав за 50-ия рожден ден на Епстийн:
„Където и да е по света, той си остава най-добрият ми приятел… Джефри, обичаме те.“
Банкови извлечения в документите сочат три отделни превода на обща стойност 75 000 долара (63 575 евро) към сметки, свързани с Манделсън, между 2003 и 2004 г. Отделно, през 2009–2010 г. Епстийн изглежда е наредил средства — включително 10 000 британски лири (около 12 000 евро) — за подкрепа на курс по остеопатия за съпруга на Манделсън.
Манделсън заявява, че не помни да е получавал тези средства и ще провери автентичността на документите. В неделя той подаде оставка от управляващата Лейбъристка партия, за да не причинява „по-нататъшно неудобство“.
Сделките усложняват представата за чисто социална връзка, тъй като са извършени, докато Манделсън е бил високопоставен публичен служител — и често в моменти на остри регулаторни и пазарни дебати. Епстийн бе за първи път обвинен по дела за трафик през 2006 г. и се призна за виновен през 2008 г., което времево се застъпва с обсъжданията му с Манделсън по лични теми. Последователното отразяване на случая подсказва, че мнозина от най-близките на Епстийн вероятно са били наясно с действията му още преди формалните обвинения.
Авансов достъп до решения в ЕС
От гледна точка на бизнес и икономическата политика, файловете с участието на Манделсън поставят въпроси за пропускливостта на процеса на вземане на решения към частни интереси. Според материалите вътрешна бележка за спасително финансиране в ЕС — планиран механизъм за 500 млрд. евро в подкрепа на затруднени държави — е била препратена на Епстийн през май 2010 г. В имейл Манделсън добавя, че
„би трябвало да бъде обявено тази вечер“.
Това се разминава с профила на Манделсън като еврокомисар по търговията (2004–2008), когато водеше преговори за достъп до пазари, трансатлантически правила и защита на ключови отрасли. В Европейската комисия, където търговската политика и икономическото управление изискват строга конфиденциалност и координация, небрежно отношение към чувствителни чернови — дори в частна кореспонденция — подкопава дипломатическите и икономически протоколи. Имейлът, датиран непосредствено преди официалното съобщение, подсказва, че Епстийн е имал предварителен достъп до пазарно чувствителна информация, свързана с кризисната стратегия на Европейската централна банка.
Действал ли е срещу собственото правителство?
В разгара на регулаторния натиск след кризата Манделсън е обсъждал с Епстийн дизайна на данъка върху бонусите на банкерите във Великобритания — ключова мярка на Лейбъристкото правителство в отговор на общественото недоволство след спасителните пакети за банките през 2008–2009 г.
Детайлите са имали значение: ако данъкът обхваща само паричните бонуси, възнагражденията можеха да се пренасочат в акции или отложени плащания, обезсилвайки ефекта. Ако обаче хваща и отложени и акционерни компоненти, заобикалянето става по-трудно — и пазарите следят отблизо обхвата.
През декември 2009 г. Епстийн пита:
„Има ли реален шанс данъкът да е само върху паричната част на бонусите на банкерите?“
Минути по-късно Манделсън отвръща, признавайки натиска и вътрешната съпротива:
„Полагам усилия да променя, както обясних на Джес снощи. Министерството на финансите се окопава, но съм по случая.“
В следващи съобщения Епстийн иска да бъде информиран предварително —
„уведоми ме преди Джес, моля“
— а Манделсън отговаря с една дума:
„Министерството на финансите.“
В по-късна кореспонденция, цитирана в набора документи, Манделсън е описан да съветва Епстийн, че главният изпълнителен директор на JPMorgan трябва да „предупреди умерено“ канцлера на хазната Алистър Дарлинг. Заедно тези съобщения очертават частен канал към механиката на данъчната политика в момент, когато регулаторната рамка е била важна пазарна променлива.
Банката на Англия и вътрешни бележки
Отделна верига имейли от август 2009 г. поставя Епстийн насред обсъждания, засягащи пряко стратегията на Банката на Англия в кредитната криза. Вътрешна бележка, изпратена до кабинета на министър-председателя и после препратена на Епстийн, излага опасения, че само количествени улеснения няма да възстановят кредитирането. Епстийн коментира:
„Фокусът на Банката върху количествените улеснения чрез изкупуване на държавни облигации е добър — но те не са направили достатъчно кредитно улесняване в смисъла на Федералния резерв. Липсата на пазар на секюритизирани активи ще бъде сериозна спирачка за години напред.“
Манделсън препраща бележката с кратък коментар:
„Интересна бележка, изпратена до министър-председателя.“
Епстийн пита за практическите последици:
„Какви продаваеми активи?“
Отговорът —
„Земя, имоти, предполагам.“
— признава, че разпродажби на активи са били обсъждани като част от по-широката реакция на кризата.
Реакции и институционални поуки
В Уестминстър старши политически фигури настояват за разследване, а наблюдатели отбелязват, че скандалът показва не само personalни провали на Манделсън, но и уязвимости на институциите — от конфиденциалността на европейската политика до защитата на данъчните решения от частен натиск. За ЕС и за България темите за прозрачност и конфликт на интереси остават ключови, особено когато става дума за решения с директно отражение върху пазарите и доверието на гражданите.
На кратко
- Оставки и проверки: Питър Манделсън се оттегли от Камарата на лордовете и Лейбъристката партия; правителството предаде материали на полицията.
- Финансови връзки: Документите показват преводи от 75 000 долара (63 575 евро) през 2003–2004 г. и 10 000 британски лири (около 12 000 евро) през 2009–2010 г. за курс по остеопатия за съпруга му.
- ЕС политика: Епстийн е получил имейл за планиран спасителен механизъм от 500 млрд. евро през май 2010 г., с указание, че обявяването е предстоящо.
- Данък върху бонусите: Кореспонденция от декември 2009 г. показва обсъждания за обхвата на данъка и натиск към Министерството на финансите.
- Банката на Англия: Препратени вътрешни бележки за количествени улеснения, пазар на секюритизирани активи и потенциални продажби на държавни активи.
- Политически отзвук: Киър Стармър заяви, че е „ужасен“ от разкритията; очакват се допълнителни проверки и евентуални разследвания.
