„Няма просто решение за Иран“ – така обобщават днешната картина д-р Николай Карамихов и Мирослав Зафиров. Шестдесет дни по-късно, 60 часа без интернет и 12 години след 2013 г. прогнозите за „края на режима“ отново влизат в публичния разказ, но реалността изглежда по-сложна и многопластова.
Режимът остава, но започва решаващ етап
Отговорът на ключовия въпрос „Отива ли си режимът в Техеран?“ е по-скоро не, но началото на решаваща фаза е налице. Според анализа, идеологическият стълб на Ислямската република – „уилаят-е факих“, концепцията за върховенството на духовенството, въведена от аятолах Рухолах Хомейни и продължена от аятолах Али Хаменей, неизбежно се изправя пред реформа. Как ще изглежда тя в система, в която държавата и духовенството са органично свързани, остава отворен въпрос.
Митове, клишета и липса на експертен разговор у нас
Вместо системен дебат често виждаме повърхностни интерпретации и повторение на едни и същи клишета. Протестите се свеждат до ефектни изображения на млади жени и разрушени паметници, а реалните вътрешни механизми и социални противоречия остават извън фокус. В резултат и българската реакция се изчерпва с формални заседания и преразказ по „отворени източници“, докато световната криза се разширява.
Регионалната рамка: провал на единния фронт и стратегически загуби
През последните години Иран навлезе в период на най-сериозните си предизвикателства от десетилетия. След 12 дни война с Израел през юни 2025 г. стана видимо, че иранската военна заплаха е омаломощена. Загубата на превъзходството във въздуха спрямо израелската мощ се съчета с разпадане на концепцията за „оста на съпротивата“ – от Иран през Ливан и Газа до Йемен. Още на 9 октомври 2023 г. „Хизбула“ предприе тактика на ограничена и внимателна намеса във войната на „Хамас“ с Израел. Хутите в Йемен останаха най-настоятелни в опитите си да тревожат Израел, но действаха самостоятелно, а иракските милиции запазиха оперативна дистанция, ръководени повече от национални, отколкото от религиозни приоритети.
Картината след септември 2024 г. е още по-неудобна за Техеран: „Хизбула“ е в тежък нокдаун, „Хамас“ де факто не съществува като военна единица, а Йемен и хутите имат свои проблеми. В 12-те дни на войната през юни 2025 г. Иран на практика се отбраняваше сам.
Протести без единен център и без алтернатива
Днес протестите са многобройни и все по-широки като географски обхват, но ключови части от обществото не ги подкрепят по различни причини. Породени от непопулярни икономически мерки, те прераснаха в политически метеж с искане за смяна на властта. Тази смяна обаче е малко вероятна в краткосрочен план, не защото исканията са неоснователни, а тъй като липсва организирана алтернатива. Паралелът с 2013 г. е видим: тогава и сега обществото не прекрачи границата към масова системна промяна.
Фигурата на Реза Пахлави, син на последния шах, се утвърждава като разпознаваем символ, но не и като ясно формулирана политическа програма. Приблизително две трети от населението на Иран не е живяло при управлението на шаха и възприема монархията като абстрактна алтернатива. Обещанията за признаване на Израел и сътрудничество със САЩ не са достатъчен мотив за завръщане на монархията. Иранците не търсят да станат част от „Авраамовите споразумения“, а искат да живеят свободно. Историческата памет за цената на скъсването с монархията – над един милион загинали във войната с Ирак – остава жива.
Икономика, социални разломи и институционална блокада
Задълбочаващата се икономическа криза се проявява чрез висока инфлация, безработица сред младите и ограничена социална мобилност, а международните санкции усилват натиска. Корупцията, клиентелизмът и доминиращата роля на Революционната гвардия в ключови сектори подхранват усещането за несправедливост. Обществото е младо, образовано и урбанизирано, силно свързано с глобалните информационни потоци, което задълбочава разминаването между официалната идеология и очакванията на младите и жените.
Политическата система, макар и формално плуралистична, концентрира реалната власт около върховния лидер и свързаните с него структури. Недоверието, че системата може да се промени отвътре, тласка улицата като основен инструмент за политическа дейност. В райони с кюрди, белуджи и араби протестите често имат и етническо-идентичностно измерение, което подсилва усещането за системна национална криза.
Несигурен хоризонт и нарастващ риск
Развитието остава силно непредвидимо. От една страна, разширяването и дълбочината на протестите увеличават натиска върху властта и риска от продължителна вътрешна дестабилизация. От друга – режимът разполага с значителен репресивен капацитет и дългогодишен опит в контрол на кризи чрез сила, фрагментиране на опозицията и информационна изолация. Събитията от 2009 и 2019 г., както и опитът от Сирия, показват готовност за действия, възприемани като брутални от западна гледна точка.
През настоящата седмица властите засилиха ограничаването на комуникациите и интернет. Появиха се съобщения за вкарване на армията и Корпуса на стражите на Ислямската революция в редица градове заради нападения над центрове на властта. Ситуацията изглежда критична за управляващите. В платформата Х циркулира информация, че визитата на иранския външен министър Абас Аракчи в Ливан не е протоколна, като твърди се, че е пристигнал със семейството си и се готви за неопределено дълъг престой.
Исторически архетипи и обществено въображение
Иран абсорбира исляма през призмата на своята дълбока древна култура. Отзвуците на „Шах наме“ от Фирдоуси продължават да влияят на обществения разказ: архетипите на Джамшид – великият цар, изгубил божествената „сила“ поради гордост, и Кай Хосров – законният цар, отгледан в изгнание, както и Фаридун, резонират с днешната фигура на шахзаде Реза Пахлави. В кой от тези архетипи ще се впише той, ще покаже бъдещето.
Българският ракурс: какво означава за нас
За България евентуална ескалация или продължителна нестабилност в Иран би донесла сътресения на енергийните пазари, отражения върху сигурността в Близкия изток и съответно – върху европейската икономическа среда. В по-дългосрочен план не може да бъде изключен засилен миграционен натиск. Необходим е реален експертен разговор и стратегически подход, вместо реактивни позиции.
„Няма просто решение за Иран. Началото на решаващ етап е вече поставено, но липсата на единна, легитимна алтернатива и силният репресивен капацитет правят бързата промяна малко вероятна.“ — д-р Николай Карамихов, доктор по съвременна история на Иран, и Мирослав Зафиров, бивш старши политически съветник в мисията на ООН в Израел и Палестина и старши съветник на генералния директор на Дипломатическата академия на ОАЕ.
Обобщение
- 60 дни протестна вълна, 60 часа спиране на интернет и 12 години след 2013 г. отново се прогнозира „край на режима“, но без непосредствени признаци за колапс.
- Концепцията „уилаят-е факих“ е под натиск за реформа; реалната власт остава концентрирана около върховния лидер.
- Регионално: провал на единния фронт на „оста на съпротивата“; през юни 2025 г. Иран се отбранява сам в 12-дневната война с Израел.
- Протестите са многобройни и разширяващи се, но без единна алтернатива; Реза Пахлави е символ, не програма; две трети от иранците не помнят монархията.
- Икономически натиск: инфлация, безработица, санкции, силна роля на Революционната гвардия; социален разрив между официалната идеология и очакванията на младите и жените.
- Властите разполагат с репресивен капацитет; има съобщения за армия и КСИР в градовете и ограничения на интернет.
- За България: риск от енергийни сътресения, пренасяне на регионална нестабилност към Европа и потенциален миграционен натиск.
