Израел ще прекрати дейността на повече от две дузини хуманитарни организации в ивицата Газа от 1 януари 2026 г. Решението идва след нови правила за регистрация и проверка на международни агенции, обявени от Министерството по въпросите на диаспората на Израел, според които част от структурите не са предали изисканата информация за персонал, финансиране и операции.
По данни на министерството около 25 организации — приблизително 15% от действащите НПО в Газа — не получават подновяване на разрешителните. Мярката означава, че офисите им в Израел и в Източен Йерусалим ще бъдат закрити, лицензите се отнемат на 1 януари, а ако са регистрирани в Израел, трябва да напуснат страната до 1 март 2026 г. Организациите няма да могат да изпращат международен персонал или помощи в Газа.
Кого засяга решението
Списъкът включва и големи хуманитарни структури като „Лекари без граници“ (MSF), Норвежкия съвет за бежанците, CARE International, International Rescue Committee, както и подразделения на „Оксфам“ и „Каритас“. Организациите предоставят ключови социални услуги — от раздаване на храна и здравни грижи до подкрепа за хора с увреждания, образование и психично здраве.
Министерството обвинява MSF, една от най-големите здравни организации на терен, че не е изяснила ролите на част от персонала, които Израел свързва със сътрудничество с „Хамас“ и други въоръжени групировки. MSF отхвърля подобни обвинения в публичните си позиции.
Нови изисквания и спорът за данните
По-рано през годината Израел промени процеса за регистрация на помощни организации, като въведе изискване за подаване на списък на служителите, включително палестинците в Газа. Част от НПО не са предоставили тази информация поради съображения за сигурност и европейски правила за защита на личните данни.
Атена Рейбърн, изпълнителен директор на AIDA — обединение на над 100 хуманитарни организации, работещи в палестинските територии, заяви, че Израел не е дал гаранции, че събраните данни няма да бъдат използвани за военни или разузнавателни цели, което поражда сериозни рискове за служителите. Тя припомни, че по време на войната в Газа са загинали над 500 хуманитарни работници.
„Съгласието страна по конфликта да проверява нашия персонал, особено в условия на окупация, е нарушение на хуманитарните принципи — по-специално неутралност и независимост“, каза Атена Рейбърн. „Организациите представиха своите опасения и предложиха алтернативи, като проверка от трета страна, но Израел отказа да влезе в диалог.“
Шайна Лоу, съветник по комуникациите в Норвежкия съвет за бежанците, обясни мотивите на НПО да пазят чувствителните данни за местни служители:
„Това е продиктувано от правни и съображения за сигурност. В Газа видяхме как стотици хуманитарни работници бяха убити.“
„Въпреки примирието, нуждите в Газа са огромни и въпреки това ние и десетки други организации сме — и ще продължим да бъдем — блокирани да внасяме жизненоважна помощ. Невъзможността да изпращаме международен персонал означава, че цялата тежест пада върху изтощените ни местни екипи.“
Позицията на Израел
Според израелските власти решението цели да пресече злоупотреби с хуманитарната рамка от въоръжени групировки. Амихай Чикли, министър по въпросите на диаспората и борбата с антисемитизма на Израел, заяви:
„Посланието е ясно: хуманитарната помощ е добре дошла — експлоатацията на хуманитарни механизми за тероризъм не е.“
Израелският орган „Координатор на правителствените дейности в Териториите“ (COGAT), който отговаря за хуманитарните доставки към Газа, посочи, че организациите от списъка осигуряват под 1% от общия обем помощ за ивицата, а повече от 20 организации са получили разрешения да продължат работа. В позиция на COGAT се подчертава:
„Процедурата по регистрация има за цел да предотврати злоупотребата с помощта от „Хамас“, която в миналото е действала под прикритието на някои международни хуманитарни организации — съзнателно или не.“
Спор за обхвата на помощта и контекстът с ООН
Израел твърди, че изпълнява ангажиментите за доставки на хуманитарна помощ съгласно последното примирие, влязло в сила на 10 октомври, докато хуманитарните агенции оспорват официалните данни и настояват, че са нужни значително повече доставки за населението от над 2 милиона души в разрушената палестинска територия.
Това не е първият случай на натиск срещу международни структури. Израел нееднократно обвиняваше Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA) в инфилтрация от „Хамас“, използване на нейни съоръжения и присвояване на помощ. ООН отрича тези твърдения, а UNRWA заявява, че не подпомага умишлено въоръжени групировки и действа незабавно при съмнения. След продължителна критика от премиера Бенямин Нетаняху и негови крайнодесни съюзници, Израел забрани дейността на UNRWA на своя територия през януари, а Съединените щати — доскоро най-големият донор на агенцията — прекратиха финансирането ѝ в началото на 2024 г.
Какво следва
Отнемането на разрешителни от 1 януари 2026 г. ще затрудни логистиката и присъствието на международни екипи в Газа, като ще увеличи натоварването върху местните партньори. Израел подчертава, че потокът от помощ няма да спре заради останалите разрешени оператори, докато НПО предупреждават за пропуски в покритието — особено в здравеопазването, психосоциалната подкрепа и услугите за уязвими групи.
Обобщение
- Решение: Израел отнема лицензите на около 25 НПО (15%) от 1 януари 2026 г.; напускане на страната до 1 март 2026 г.
- Засегнати: MSF, Норвежкият съвет за бежанците, CARE, IRC, подразделения на „Оксфам“ и „Каритас“.
- Мотиви на Израел: предотвратяване на злоупотреби; засегнатите НПО доставят под 1% от помощта; над 20 получават разрешения.
- Спорни изисквания: списъци с персонал, включително палестинци; НПО се опасяват за сигурността и поверителността на данните.
- Контекст: примирие от 10 октомври; спор за обема на помощта; забрана на UNRWA в Израел и спиране на финансирането ѝ от САЩ в началото на 2024 г.
- Рискове: над 500 загинали хуманитарни работници в Газа; очаквано по-голямо натоварване на местните екипи.
