Либералният международен ред се пропуква, а амбициите на Си Дзинпин и Владимир Путин подхранват тезата, че автокрациите ще надделеят. В анализ, публикуван от проф. Уолтър Клеменс, се поставя прост, но решаващ въпрос: могат ли демокрациите да обърнат тенденцията и да си върнат преднината – без да предадат собствените си ценности?
Исторически урок: три заблуди от Студената война
През 1957 г. изстрелването на „Спутник“ изненада САЩ и породи серия от грешни преценки. Американските политици преувеличиха военната мощ на СССР и надцениха размера и силата на съветската икономика – поне до последните години на Съветския съюз. Същевременно бе преоценена и глобалната привлекателност на комунизма.
Тези заблуди насочиха Вашингтон към надпревара във въоръжаването за сметка на други инструменти на влияние и доведоха до прекомерни действия във Виетнам, Иран, Гватемала, Ангола, Никарагуа и Ирак. Според анализа, стратегия, основана на национално самоопределение и Атлантическата харта, е можела да постигне по-добър резултат в Индокитай.
Днешната дилема: Китай отвъд илюзиите
Вашингтон последователно е подценявал и преувеличавал военните, икономическите и политическите активи на Китай. Наивно е да се очаква, че ленинистка партия ще се либерализира. В същото време Китай при Си Дзинпин не изглежда решен да унищожи и измести западната капиталистическа демокрация по начина, по който това целеше СССР.
„Китайците не са високи 3 метра.“ — Майкъл Макфол, бивш посланик на САЩ в Русия (2012–2014) и професор в Станфордския университет
Тази позиция, изложена в книгата му „Автократи срещу демократи: Китай, Русия, Америка и новият глобален хаос“, подкрепя тезата, че силата на демокрациите е възстановима, ако се избегнат повторенията на старите грешки.
Как демокрациите могат да надделеят
1) Сдържане без социална цена. САЩ и съюзниците им трябва да инвестират достатъчно в отбрана, за да възпират и противодействат на агресия от всяка страна, но без да отслабват образованието, здравеопазването и социалната сфера. Вътрешният приоритет е ясен: намаляване на поляризацията и неравенството.
2) Модернизиране на ядреното възпиране. Нужно е обновяване на ядрения арсенал, за да се гарантира взаимно гарантирано унищожение и възпиране на две големи заплахи, а не само една. Това означава повече кораби, повече подводници и повече ракети – големи и малки – в съчетание със защита на разузнавателните и комуникационните активи в космоса.
3) Съюзи и „мека сила“ за ерата на изкуствения интелект. Укрепването на съюзите и глобалните комуникации е ключово, включително борбата с дезинформацията и инвестиции в технологии, които подсилват демократичното послание.
Институции и лидерство без натиск
Докато Путин и Си работят за подкопаване на реда след 1945 г., това не е причина Вашингтон да възприема протекционистки практики, характерни за китайския модел. Обратно, САЩ могат да стъпят върху доверието към институциите, които помогнаха да бъдат изградени след Втората световна война: Организацията на обединените нации, Международния валутен фонд, Световната банка, Световната търговска организация, както и многостранни формати като НАТО, Г-7, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и по-нови конфигурации като AUKUS и Quad. САЩ остават „незаменима нация“, но трябва да водят, а не да тормозят.
„Американците трябва да се страхуват по-малко от глобалните предизвикателства и да имат повече увереност в нашата страна, нашата сила, нашите идеи и нашите глобални съюзници, партньори и организации.“ — Майкъл Макфол
Значение за България
Като член на НАТО и ЕС, България печели от силни съюзи и от ефективни многостранни инструменти. Уроците от анализа са приложими и у нас: инвестиции в образование, наука и здраве, укрепване на устойчивостта срещу дезинформация и балансиране на отбранителните разходи със социалните нужди. За държави като България работещите правила и предвидимостта в международните институции са източник на сигурност и растеж.
Кой стои зад анализа
Проф. Уолтър Клеменс е сътрудник в Центъра „Дейвис“ за руски и евразийски изследвания към Харвардския университет и почетен професор в Катедрата по политически науки на Бостънския университет. Той анализира подхода на Майкъл Макфол — бивш посланик на САЩ в Русия (2012–2014) и водещ академик — който пита: „Какво направихме правилно след 1945 г., какво сгрешихме и какво трябва да направим сега?“
На кратко
- 1957: „Спутник“ като катализатор — в САЩ се преувеличава силата на СССР и привлекателността на комунизма.
- Стратегически грешки — фокус върху надпревара във въоръжаването и прекомерни действия във Виетнам, Иран, Гватемала, Ангола, Никарагуа и Ирак.
- Китай днес — наивно е да се чака либерализация на ленинистка партия; Китай не копира целите на СССР за унищожаване на Запада.
- Решения — отбрана без социални съкращения; модернизация на ядреното възпиране; защита на космическите активи; по-силни съюзи и „мека сила“ в ерата на ИИ.
- Институции — опора на ООН, МВФ, Световната банка, СТО, НАТО, Г-7, ОИСР, AUKUS и Quad; лидерство без натиск.
- Българският контекст — НАТО и ЕС дават рамката; приоритети: образование, здраве, устойчивост срещу дезинформация и балансиран отбранителен принос.
