Днес, 13 януари, драматургът Константин Илиев представя новата си книга „Проблясъци от прожектор“ в столичната галерия „Кредо Бонум“, съобщиха от пловдивското издателство „Жанет 45“.
Имената зад изданието
В представянето участват проф. Георги Каприев и актрисата Надя Керанова. Редактор на автобиографичния труд е Станислава Станоева, а художник на корицата – Цвятко Остоич.
„Автобиографичен фрагмент“ за половин век на сцената
Константин Илиев определя книгата като част от една по-голяма лична хроника, разкриваща живота му на театрален драматург, продължил повече от пет десетилетия.
„Автобиографичен фрагмент“
Разказът преминава през Благоевград като пролог и Пазарджик като епилог, очертавайки епизоди от историята на българския театър през седмото, осмото и деветото десетилетия на XX век.
Мрежа от театри и режисьори
Книгата описва работата и процесите в театри с традиции като Народния театър „Иван Вазов“ и Пловдивския драматичен театър, както и в по-късно сформираната трупа на Драматичен театър „София“. Действащи лица в този прозаичен опус са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Слави Шкаров, Младен Киселов, както и много актьори, сценографи и театроведи.
Литературното бюро на театър „София“ и цензурата
Значително място е отделено на Литературното бюро на театър „София“ по време на директорската дейност на писателя Кольо Георгиев, в което работят Иван Радоев, Стефан Цанев, Константин Илиев и Първан Стефанов. Организаторите подчертават, че изложението поставя акцент върху сблъсъците с политическата цензура от онова време.
„Акцент в изложението са сблъсъците с формално несъществуващата, а в действителност дълбоко ешелонирана и почти непреодолима политическа цензура.“
Кой е Константин Илиев
Константин Илиев е роден на 16 октомври 1937 г. в с. Горно Павликене, Ловешко. Драматург, белетрист и преводач, той завършва немска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализира театрознание в Хумболтовия университет – Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. Работил е като драматург в Благоевградския театър „Никола Вапцаров“ и Драматичния театър София. От 1995 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“.
Автор е на пиесите: „Мъка по цветовете“ (1961), „През октомври без теб“ (1968), „Цар Шушумига“ (1968, за куклен театър), „Музика от Шатровец“ (1971), „Прозорецът“ (1977), „Босилек за Драгинко“ (1978), „Великденско вино“ (1979), „Нирвана“ (1982), „Одисей пътува за Итака“ (1984), „Червено вино за сбогом“ (1989), „Куцулан или Вълча Богородица“ (1994), „Франческа“ (1999), „Бетховен 21“ (2006). Сред прозаичните му творби са: романът „Френско магаре“ (1988), „Поражението. Хроника от краткото столетие“ (2003) – автобиографична книга, и „Паметта на гарвана. Текстове за театър, драматургия и политика“ (2005). Превежда от немски език (Бертолт Брехт, Георг Бюхнер). Негови пиеси са поставяни в Австрия, Англия, Естония, Република Северна Македония, Полша, Русия, Словакия.
Носител е на национални награди за драматургия, на международната Хердерова награда (1996) – за цялостно творчество, наградата „Хеликон“ (2003) – за нова българска художествена проза, и националната литературна награда „Елиас Канети“ (2005).
Накратко
- Кога и къде: 13 януари, галерия „Кредо Бонум“.
- Кой: драматургът Константин Илиев, с участието на проф. Георги Каприев и актрисата Надя Керанова.
- Издател: пловдивското „Жанет 45“; редактор – Станислава Станоева; корица – Цвятко Остоич.
- Какво съдържа: епизоди от седмото, осмото и деветото десетилетия на XX век в Народния театър, Пловдивския драматичен театър и Драматичен театър „София“.
- Акцент: сблъсъците с дълбоко ешелонираната политическа цензура и ролята на литературното бюро на театър „София“.
