Конституционният съд остави без разглеждане искането на 51 народни представители от 51-вото Народно събрание, с което се оспорваше решението на парламента да не вземе решение за произвеждане на национален референдум за въвеждане на еврото през 2026 г. Определението бе прието единодушно от всички конституционни съдии, като към него със становище се присъединиха съдиите Янаки Стоилов и Сашо Пенов.
Какво реши съдът
Съдът посочва, че оспореното действие на Народното събрание представлява отказ да приеме решение за произвеждане на национален референдум по въпрос, чието произнасяне не би породило търсения правен ефект.
„Единият възможен отговор (България да не въведе еврото през 2026 г.) не може да ревизира решение, което не се взима едностранно от Република България, а правните последици на другия възможен отговор (България да въведе еврото през 2026 г.) дори са настъпили.“
По тези съображения КС приема, че дори решение на Народното събрание за произвеждане на референдум с така поставения въпрос не би могло да постигне целта на инициативата – да реши дали еврото да бъде въведено през 2026 г. Затова не е налице конституционен спор, годен за разглеждане по същество, и искането е недопустимо.
Защо не може да има отделна преценка по въпроса
Втората част от искането – за отделно произнасяне по съответствието на самия въпрос за референдума с Конституцията, правото на ЕС и Закона за прякото участие на гражданите – също е оставена без разглеждане. Според съда подобна преценка може да бъде извършвана само във връзка с решение на парламента по конкретно предложение за референдум – независимо дали това решение е за произвеждане на референдум или за отхвърлянето му.
„Отделно обсъждане на второто искане на вносителя извън преценката по допустимостта на оспорването на решението на Народното събрание е лишено от основание.“
Предистория и политически контекст
В началото на декември парламентът отхвърли предложението на президента Румен Радев за произвеждане на национален референдум с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе европейската валута „евро“ през 2026 година?“. След прегласуване председателят на Народното събрание Рая Назарян заяви:
„Решението на парламента за отхвърляне на предложението за референдум ще бъде обнародвано в „Държавен вестник“.“
Лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов публично обяви, че формацията ще внесе жалба в Конституционния съд за отхвърленото предложение за референдум.
На 23 май президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за задължително тълкуване на Конституцията и за обявяване за нищожен отказа на тогавашния председател на парламента Наталия Киселова да постави за разглеждане предложението за произвеждане на национален референдум със същия въпрос. На 13 май Наталия Киселова издаде разпореждане, с което върна като недопустимо президентското предложение. На 10 юни КС допусна за разглеждане част от искането на президента.
Контекст: как се решава за въвеждането на еврото
България има ангажимент да въведе еврото след изпълнение на критериите за конвергенция и решение на Съвета на ЕС. Въвеждането на общата валута не е едностранен акт на държавата, а резултат от процедура в рамките на Европейския съюз, включваща оценка на устойчивостта на цените, публичните финанси, стабилността на валутния курс и дългосрочните лихвени проценти. Страната е в механизма ERM II от 2020 г. и продължава подготовката си за присъединяване.
Обобщение
- КС остави без разглеждане искането на 51 депутати за противоконституционност на отказа за референдум за еврото през 2026 г.
- Решението е единодушно, със становища на съдиите Янаки Стоилов и Сашо Пенов.
- Съдът приема, че референдумът не би породил правни последици по поставения въпрос.
- Отделна преценка за конституционосъобразност на въпроса не е допустима извън решението на парламента.
- Парламентът по-рано отхвърли предложението на президента Румен Радев; очаква се актът да бъде обнародван в „Държавен вестник“.
