Бившият управител на Японската централна банка Харухико Курода даде решаващия глас за въвеждането на отрицателен основен лихвен процент от -0,1% през 2016 г., въпреки че четирима от деветимата членове на управителния съвет са гласували против, показват публикуваните по закон протоколи от заседанията на институцията.
Документите, които се оповестяват 10 години след провеждането на заседанията и вече съдържат имената на участниците, разкриват остра вътрешна опозиция срещу мярката, която е част от по-широката програма за парично стимулиране с цел постигане на инфлация от 2% и изход от продължителната дефлация.
На заседанието, проведено на 28 и 29 януари 2016 г., Японската централна банка реши да приложи отрицателна ставка от минус 0,1% върху част от резервите на финансовите институции, държани в централната банка. Решението бе изненадващо, тъй като малко преди обсъжданията Курода публично беше отхвърлил възможността за въвеждане на отрицателни лихви.
Сред критиците в управителния съвет е бил Такехиро Сато, който предупредил, че отрицателните лихви могат „да създадат впечатлението, че централната банка е стигнала до задънена улица“.
„Отрицателните лихви могат да създадат впечатлението, че централната банка е стигнала до задънена улица.“ — Такехиро Сато
Икономистът Саюри Ширай е изразила опасения, че подобно решение ще доведе до объркване сред финансовите институции и обществеността, а друг член на управителния съвет — Такахиде Киучи — е предупредил, че мярката ще представлява „значителна изненада“ за пазарите.
„Сложната система не беше напълно разбрана нито от обществеността, нито от финансовите институции.“ — Саюри Ширай, днес преподавател в университета „Кейо“
Заместник-управителят Хироши Накасо е подкрепил решението, но е посочил, че то неизбежно ще затрудни печалбите на финансовите институции. Курода е аргументирал своята подкрепа с твърдението, че мярката ще „стимулира допълнително потреблението и инвестициите и ще направи икономиката по-силна“.
„Това ще стимулира допълнително потреблението и инвестициите и ще направи икономиката по-силна.“ — Харухико Курода
Харухико Курода започна още при встъпването си в длъжност през 2013 г. мащабна програма за количествени улеснения, включваща масови покупки на държавни облигации и борсово търгувани фондове (ETF), с амбицията инфлацията да достигне 2% в рамките на две години. След като целта не беше постигната, през 2016 г. бе въведена политиката на отрицателните лихви.
Мерките доведоха до повишение на цените на акциите и подобрение на пазара на труда, но според критици също ускориха обезценяването на японската йена спрямо щатския долар и оказаха натиск върху рентабилността на банковия сектор. Саюри Ширай посочва, че отрицателните лихви са предизвикали „значителни странични ефекти“, включително понижение на банковите лихвени маржове, по-силен от очакваното спад на дългосрочните лихви и натиск върху печалбите на финансовите институции.
Политиката на отрицателни лихви беше прекратена през март 2024 г. при настоящия управител на Японската централна банка Кадзуо Уеда, а публикуваните протоколи хвърлят светлина върху тежките дебати и рисковете, обсъждани при въвеждането на една от най-спорните монетарни мерки в съвременната японска икономическа политика.
