Законодателни промени, повече подкрепа за децата и системна превенция на агресията – това поискаха експерти по време на четвъртото издание на форума LexTalks под мотото „Между бунта и закона – тийнейджърите в България“. Дискусията бе организирана от Национална мрежа за децата и Мрежата за правна помощ към организацията.
Закон от друго време – нужда от реформа
Според участниците настоящият подход към противообществените прояви на непълнолетни е остарял и неработещ в днешната среда. Законът, който се прилага срещу противообществените прояви на деца, е на 70 г., подчерта Георги Богданов, изпълнителен директор на Национална мрежа за децата, и настоя текстовете да бъдат осъвременени, така че да отговарят на реалностите и да поставят фокус върху подкрепата, а не върху наказанието.
„Нужни са промени в законовите текстове, за да бъдат адекватни на реалностите, както и повече подкрепа за децата“, каза Георги Богданов.
Детското правосъдие – ориентирано към нуждите на детето
Системата за детското правосъдие трябва да бъде истински ориентирана към детето и да му предоставя навременна подкрепа, заяви Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ за България. Тя подчерта важността на ранната интервенция, междусекторната координация и работа с цялото семейство, за да се прекъсне цикълът на насилие и изолация.
„Системата за детското правосъдие трябва да е истински ориентирана към детето и да му предоставя подкрепа“, каза Кристина де Бройн.
Психолози: моделът на конфликти и самотата изострят риска
Д-р Мария Брестничка, социолог и програмен директор в Национална мрежа за децата, отбеляза, че децата копират модели на поведение, които виждат около себе си. Ако натискът и силата са начинът, по който възрастните решават конфликти, младежите възприемат същия подход.
„Ако младите хора виждат, че конфликтите се решават с натиск, те ще ги решават по същия начин“, каза д-р Мария Брестничка.
Клиничният психолог и психоаналитик Весела Банова, член на сдружение „Дете и пространство“, посочи, че самотата е голямо предизвикателство за тийнейджърите, което често стои в основата на отчуждение и агресивни реакции.
Юристът и медиатор Анита Хинова, председател на център „Виа Хуманика“, е категорична, че отдавна е време да се въведе системна училищна медиация във всички училища – с обучени екипи, ясни процедури и постоянна профилактика на конфликтите.
Проф. Даниела Илиева припомни, че най-голямата сила на родителите е връзката им с децата. Тя подчерта, че авторитетът работи, когато родителят е партньор, а не надзирател.
„Най-голямата ни сила като родители остава връзката ни с децата“, каза проф. Даниела Илиева.
Психологът Кръстинка Попова от център „ИМКА“ – Габрово, допълни, че зад маскираното поведение често стоят отчужденост, импулсна агресия и усещане за липса на подкрепа, а ключът е в разпознаването и навременната работа с тези сигнали.
Практични решения: по-леки програми, училищна медиация и активни родители
Според Диана Бакалова, инспектор в Детска педагогическа стая – Панчарево, ефективната работа с деца в риск започва с индивидуална оценка: личностни характеристики, нужди и корените на поведението.
Милен Димов, дългогодишен застъпник за реформа в детското правосъдие, настоя за облекчаване на учебните програми, за да се освободи време в училище за емоционални умения, социално учене и подкрепа от специалисти.
„Време е да говорим за решения – облекчени програми и пространство за работа с емоциите на децата“, каза Милен Димов.
Психологът Младен Владимиров, специализирал работа с деца с агресивно поведение, акцентира върху ролята на родителя като мост към външния свят. Родителят трябва уверено и отговорно да придружава детето при всеки преход – детска градина, училище, нови среда и правила.
„Когато детето е в конфликт със закона, кажете му, че това е последица от поведението му – и че заедно ще излезете от ситуацията“, посъветва Младен Владимиров.
Академик Николай Денков, народен представител от „Продължаваме промяната – Демократична България“, припомни, че от „непослушни, непоследователни и мързеливи“ деца могат да станат прекрасни учени, ако получат шанс, посока и грамотни възрастни до себе си.
„От непослушни, непоследователни и мързеливи деца може да станат прекрасни учени“, каза акад. Николай Денков.
Младежката перспектива постави и Кристиян Мирчев от програмата „Мегафон“ на Национална мрежа за децата. Той описа как насилието често се предава през поколенията.
„‘Локалите’ не са се родили с анцуг и с черни дрехи – родили са се като всички останали. Моделът на тормоз идва, когато родителите са били малтретирани като деца, а после техните деца повтарят същото“, каза Кристиян Мирчев. „Да осигурим по-добра среда и да правим добро всеки ден.“
Защо темата е важна и за Пловдив
Макар дискусията да е национална, поставените въпроси са пряко релевантни за училищните общности в Пловдив и региона. Системната училищна медиация, психологическата подкрепа и партньорството с родителите са инструменти, които местните училища и общности могат да разширяват, за да намалят агресията и да подкрепят тийнейджърите в ключови преходи.
От години организации като Национална мрежа за децата и УНИЦЕФ подчертават нуждата от модернизация на детското правосъдие и изграждане на цялостни услуги за деца и семейства. Фокусът върху превенцията, ранната помощ и работа с цялата училищна среда остава решаващ, за да се прекъсне цикълът на насилие и отчуждение.
На кратко
- Спешна реформа: Експерти призоваха за осъвременяване на 70-годишен закон и ориентиране на системата към подкрепа, не наказание.
- Детското правосъдие: УНИЦЕФ настоя за услуги и подходи, поставящи детето в центъра.
- Психично здраве и самота: Психолози посочиха самотата като ключов рисков фактор при тийнейджърите.
- Училищна медиация: Необходима е системна медиация и облекчени програми за повече работа с емоциите.
- Роля на родителите: Постоянна връзка, ясни граници и подкрепящо присъствие помагат да се избегнат крайности.
- Пловдивски контекст: Препоръките са приложими и в Пловдив – повече специалисти, медиация и партньорство с общността.
