На 30 януари Ловеч ще почете 155 години от рождението на проф. д-р Параскев Стоянов – изтъкнат лекар, учен, общественик и изследовател. Събитието включва презентация в Младежкия дом, за което съобщават от общинската администрация. За живота и делото на професора ще говори Ивелин Иванов, автор на книгата „Животът и делото на професор Параскев Стоянов“.
Кой е проф. д-р Параскев Стоянов
Параскев Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в град Гюргево, Румъния. Той е син на родолюбивия българин Иванчо Стоянов – човекът, който купува билетите и револверите на Ботевите четници за кораба „Радецки“. От 1878 до 1889 г. учи в букурещкия лицей „Св. Сава“. През 1890 г. специализира медицина в Париж, а в периода 1891–1894 г. следва в Букурещкия медицински факултет, където се оформя интересът му към хирургията. Завършва медицина във Вюрцбург, Германия, през юли 1895 г. Владее 11 езика.
Стоянов остава в историята и като пионер на българския алпинизъм – той е първият българин, покорил четирихилядник – връх Гран Комбен в Швейцария, за което е поздравен от Алеко Константинов. През 1929 г. издава първото „Практическо ръководство по туризъм“.
Началото в Ловеч: лекар, семейството и каузите
Професионалният му път започва в Ловеч. През 1895 г. постъпва като ординатор в Ловешката държавна първостепенна болница. Тук създава семейство – жени се за Нина Лейн, а децата му Аркадий (1896) и Лидия (1901) са родени в Ловеч. Още в периода 1895–1897 г. публикува първите си научни трудове и активно се включва в обществения живот.
Той членува в почти всички дружества и организации в града. Като председател на Македонското дружество застава категорично срещу посегателствата над българщината в Македония. Участва в читалищната дейност – през 1901 г., заедно с Иван Димитров и Иларион Драсов, е избран в комитета по уреждане на музея към читалището, а през 1902 г. става председател на читалище „Наука“.
По негова инициатива през 1902 г. унгарският изследовател Феликс Каниц, извършил първите археологически разкопки на средновековната ловешка крепост, е провъзгласен за почетен член на читалището, а музеят към него получава името Ловчански народен музей „Феликс Каниц“.
Ловеч в сърцето: изследователят на Алтън Ловеч и паметта за Левски
Още при първото си идване в Ловеч д-р Параскев Стоянов става инициатор за създаването на комитет за въздигане на паметник на ловчанци – участници в борбите за националноосвободителното движение. След повторното му назначаване за старши лекар през 1900 г., той отново се включва в комитета и е избран за негов председател. От този период датира и задълбоченият му интерес към историческото минало на Ловеч.
През 1901 г. д-р Стоянов провежда анкета и записва спомени на съвременници и сподвижници на Васил Левски, както и на преки участници в националноосвободителното движение. Истинската му сила като изследовател проличава в анализа на тези материали, известни като „Материали за историята на град Ловеч“. Значителна част от тях обхваща 1867–1877 г. – времето на революционната дейност на Васил Левски, Тодор Кирков и героите на Априлското въстание.
На тази основа той пише книгата „Градът Ловеч като център на Българския централен революционен комитет, столица на Васил Левски и роден град на поборника Тодор Кирков“. В предговора си авторът заявява стремежа да очертае:
„най-блестящата част“ от историята на града – златната епоха на забравения Алтън Ловеч.
През 1902 г. д-р Стоянов написва пиеса за Тодор Кирков, публикува биографичен очерк за него в илюстрованото списание „Българка“ и превежда от немски частта за Ловеч и Ловчанско от книгата на Феликс Каниц „Дунавска България и Балканът“. Автор е и на „Санитарна история на град Ловеч“.
Национален принос: модерната хирургия и морелечението у нас
През 1902 г. д-р Стоянов е назначен за старши лекар в хирургическото отделение на Плевенската болница, а в периода 1905–1910 г. е старши лекар и управител на Мариинската болница във Варна, която модернизира и преустройва. Там прави първите рентгенови снимки и създава първия морски санаториум. Въвежда морелечение, слънцелечение и калолечение и поставя началото на научното калолечение в България. С негово участие е създаден и санаториум за лечение на костно-ставна туберкулоза със средства на царица Елеонора.
По време на Балканската и Междусъюзническата война (1912–1913) завежда Първа полуподвижна болница при IV армейска дивизия, а през Първата световна война (1915–1918) е началник на етапна болница при Трета армия. През 1916 г. в Текир Гьол, Северна Добруджа, създава първия войнишки морски санаториум.
На 10 април 1918 г. е открит Медицинският факултет в София, където проф. д-р Параскев Стоянов е сред първите двама преподаватели. Той е назначен за професор по хирургическа пропедевтика с оперативна медицина и на 19 октомври 1920 г. изнася встъпителната си лекция „Принос към историята на българската хирургия“. През 1922 г. издава учебника „Обща хирургия“. Заедно с проф. д-р Александър Станишев е основоположник на Българското хирургическо дружество и негов председател в периода 1934–1936 г.
Наследство и признание
Проф. д-р Параскев Стоянов умира на 14 ноември 1940 г. в София. Негово име носят Медицинският университет – Варна и МБАЛ – Ловеч. През 2014 г. е удостоен посмъртно със званието Почетен гражданин на Ловеч. На 29 май 2021 г. в града е открита паметна плоча с негови думи:
„…след смъртта ми върху една книжка с туш в сърцето да се напише името „Ловеч“, защото това име е записано в сърцето ми…“
Събитието в Ловеч на 30 януари
Презентацията в Младежкия дом ще представи в детайли жизнения път и приноса на проф. д-р Параскев Стоянов, като ще акцентира върху ролята му за развитието на българската хирургия, раждането на морелечението у нас и приноса му към историческата памет на Ловеч. Лектор е Ивелин Иванов – автор на изследването „Животът и делото на професор Параскев Стоянов“.
Накратко
- На 30 януари Ловеч отбелязва 155 години от рождението на проф. д-р Параскев Стоянов с публична презентация в Младежкия дом.
- Стоянов е роден на 30 януари 1871 г. в Гюргево; син на Иванчо Стоянов – подпомогнал Ботевите четници за „Радецки“.
- Завършил медицина във Вюрцбург (1895), владее 11 езика, пионер на българския алпинизъм – покорява вр. Гран Комбен.
- Кариерата му тръгва от Ловеч; активен общественик и краевед, автор на фундаментални материали за историята на града.
- Модернизира болницата във Варна, прави първите рентгенови снимки, въвежда морелечение, слънцелечение и калолечение.
- Професор в новооткрития Медицински факултет – София (1918), автор на „Обща хирургия“ (1922), съосновател на Българското хирургическо дружество.
- Почетен гражданин на Ловеч (2014); паметна плоча с негови думи е открита на 29 май 2021 г.
