Имитиращите сирена набират скорост – българските потребители са изяли почти 6000 тона фалшиво сирене само през първата половина на 2025 г., показва справка на Министерството на земеделието и храните. Най-големи количества са произведени през март – 1095 тона, и през юни – 1049 тона. В края на годината ще стане ясно дали ще бъде надминат резултатът от 2024 г., когато бяха купени близо 13 000 тона продукти, обозначавани като „краве“, „овче“ и други сирена, но направени с помощта на растителни мазнини.
Какво показват данните
Докато имитиращите продукти растат, истинското краве сирене се свива – за периода януари–юни 2025 г. производството му е с 320 тона по-малко спрямо година по-рано, като в страната са произведени малко над 36 000 тона. Още по-осезаем е спадът при сирената от овче, биволско и козе мляко – от 8815 тона през първото полугодие на 2024 г. до 4789 тона през тази година.
Паралелно с това нараства добивът на прясно мляко – близо 370 млн. литра за годината до момента. Увеличава се и производството на пакетирани пресни млека: 46 070 тона срещу 30 000 тона за първите шест месеца на предходната година.
Къде най-често ни сервират имитации
Имитиращи сирена най-често се използват в ресторанти, баничарници и хотели с ол инклузив. Заради поскъпването на палмовите мазнини част от некоректните преработватели замениха растителните мазнини с повече вода, добавяйки гума или влагозадържащи вещества. Така продуктът не се класифицира като „имитиращ“, но повишеното водно съдържание трябва да бъде изписано на етикета.
Какво казва законът и кой контролира
По действащата национална наредба за специфичните изисквания към млечните продукти и по правилата на Европейския съюз, наименованието „сирене“ е запазено за продукти от мляко. При влагане на немлечни мазнини или протеини продуктът трябва ясно да бъде означен като „имитиращ продукт“ и да бъде представен така, че да не подвежда потребителите. В търговската мрежа имитиращите продукти следва да са ясно обозначени и отделени от млечните.
Контролът се осъществява от Българската агенция по безопасност на храните и другите компетентни органи. При констатирани нарушения се налагат санкции по Закона за храните и свързаната нормативна уредба.
Цени, надценки и натиск по веригата
Темата за ценообразуването остава чувствителна за сектора. „Ние не вдигаме цените на млечните продукти, търговците слагат надценки от 50 до 100%“, заявява Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. По думите му именно високите надценки в търговската мрежа изкривяват пазара и подтикват част от потребителите да търсят по-евтини заместители.
Как да разпознаем какво купуваме
Четете етикета: търсете ясно указание „сирене“ и състав, който включва само млечни съставки и закваска. Ако има растителни мазнини, нишесте, гуми или други влагозадържащи агенти, продуктът не е традиционно сирене.
Следете съдържанието на вода: при „вече воднисти“ продукти това трябва да е изрично посочено. Ниска цена и прекалено мека консистенция често са сигнал за компромис с качеството.
Внимание в заведения и ол инклузив: там имитиращите продукти са най-разпространени. Не се колебайте да попитате персонала какъв продукт се използва.
Обобщение
- Почти 6000 тона фалшиво сирене са консумирани през първото полугодие на 2025 г.; рекордни месеци – март (1095 т) и юни (1049 т).
- През 2024 г. потреблението на имитиращи „сирена“ достигна близо 13 000 тона.
- Производството на истинско краве сирене намалява с 320 тона до малко над 36 000 тона (януари–юни 2025 г.).
- Сирената от овче, биволско и козе мляко спадат от 8815 т до 4789 т за полугодието.
- Добивът на прясно мляко се увеличава до близо 370 млн. литра; пакетирани пресни млека: 46 070 т срещу 30 000 т година по-рано.
- Законът изисква ясна маркировка и отделяне на имитиращите продукти; контрол осъществява БАБХ.
- Браншът твърди за високи търговски надценки; според Димитър Зоров те стигат 50–100%.
