На 15 юли 2026 г. медицински работници от Университетска болница „Царица Йоанна – ИСУЛ“ — лекари, медицински сестри, шофьори на линейки и санитари — организираха протест в столицата с основно искане за по-високи заплати. Според участниците възнагражденията не са били увеличавани вече трета година, а недоволството е провокирано и от лоши условия на труд и недостиг на персонал.
Красимир Митов, председател на Национален синдикат „Защита“, посочи, че макар в НЗОК да се отделят значителни средства, работещите в здравния сектор не са усетили увеличение на трудовите си възнаграждения.
„Протестираме за увеличение на трудовите възнаграждения на хората, работещи в здравния сектор. Трета година се отделят в НЗОК огромни средства, стотици милиони, за най-голямо съжаление трета година увеличение на заплатите няма. Внесохме нашите предложения, бяхме в здравна комисия, в комисия по бюджета и финансите, за най-голямо съжаление няма чуваемост и това предизвика недоволство сред работещите в болниците и центровете по спешна медицинска помощ и решиха да започнат протести, за да бъде чут техният глас.“
Сред протестиращите имаше и млади медицински сестри, които описаха ежедневието си като икономически затруднено. Една от тях, представила се като младша медицинска сестра, разказа, че работи на няколко места, за да покрие разходите си.
„Аз съм младша сестра, която няма прослужено време и няма с какъв шанс да увеличи заплатата си и затова ми се налага да работя на 2-3 места. Февруари месец съм взела 650 евро заплата в Спешно отделение след удръжки и съм платила 350 евро ток. Трябва да живея с 300 евро 30 дни за себе си и 12-годишния ми син. Как да живеем с по пет евро на човек? Кое да вземем първо – закуска, обяд или вечеря? Изглеждаме все едно просим, а ние не просим! Просто искаме достойно възнаграждение!“
Към протестиращите от ИСУЛ се присъединиха екипи от спешни помощни центрове и болници от цялата страна — от Враца, Сандански, Петрич, Видин и Монтана. Те посочват, че недостигът на кадри в отделни областни центрове води до непокрити райони и затруднения при осигуряване на спешна помощ.
„В Сандански, в цялата област Благоевград, има много липса на кадри и никой не се задържа там. Последните сме ние. Когато Спешна помощ ангажират линейките да извозват пациенти, градът и целият район остават непокрити.“
Красимир Митов предупреди, че ако исканията не бъдат удовлетворени в кратък срок, протестите могат да се разраснат в национален мащаб.
