На 21 януари 2026 г. Министерският съвет одобри и Министерството на здравеопазването публикува Националната програма за действие срещу антимикробната резистентност за периода 2026–2029 г. Това е първата у нас цялостна рамка от мерки за ограничаване на антимикробната резистентност (АМР), която обединява действията в хуманната и ветеринарната медицина, както и в опазването на околната среда.
Стратегия, обхващаща хора, животни и среда
Програмата е изготвена в съответствие с Глобалния план за действие срещу АМР на Световната здравна организация и с Европейския план за действие срещу АМР. Подходът стъпва на принципа „Едно здраве“, който разглежда взаимната свързаност между здравето на хората, животните и екосистемите.
„Документът очертава за първи път в България цялостна рамка от мерки за ограничаване на антимикробната резистентност чрез координирани действия в областта на хуманната медицина, ветеринарната медицина и опазването на околната среда.“ — Министерството на здравеопазването
„Програмата е разработена в съответствие с Глобалния план за действие срещу антимикробната резистентност на Световната здравна организация и Европейския план за действие срещу антимикробната резистентност и се основава на принципа „Едно здраве“.“ — Министерството на здравеопазването
Пет основни цели и конкретни мерки
Документът дефинира пет основни цели с фокус върху превенция, отговорно лечение и системен контрол:
1) Осведоменост и образование. Повишаване на обществената и професионалната информираност за рисковете от АМР чрез целенасочена комуникация, обучение и кампании за лекари, фармацевти, ветеринарни лекари, пациенти и стопани на животни.
2) Наблюдение и знание. Укрепване на базата от данни и доказателства чрез национално наблюдение на резистентността и изследвания, включително лабораторни мрежи и обмен на информация.
3) Контрол и превенция на инфекции. Засилване на противоепидемичните мерки и добрите хигиенни практики в лечебни и ветеринарни заведения, намаляване на инфекциите чрез ваксинация и стандартизирани процедури за контрол на инфекциите.
4) Рационална употреба на антибиотици. Оптимизиране на предписването и употребата на антимикробни средства при хора и животни, въвеждане и прилагане на стандарти за антибиотична политика и антимикробно управление.
5) Управление и оценка. Ефективно управление, координация, мониторинг и оценка на изпълнението на програмата с ясни отговорности и индикатори за резултат.
Защо това е важно за пациентите и системата
Антимикробната резистентност е сериозна заплаха за общественото здраве, която подкопава ефективността на лечението на инфекции и води до по-висока заболяемост, смъртност и разходи за здравната система. Системното въвеждане на добри практики в болници, доболнична помощ, ферми и обществена среда е ключът към ограничаване на риска.
Какво следва
С публикуването на документа от Министерството на здравеопазването започва подготовката по въвеждане на мерките от началото на 2026 г., включително национална координация, методически указания, обучения за специалисти и засилен контрол върху предписването и употребата на антибиотици. Очаква се редовен мониторинг и публично отчитане на напредъка по индикатори.
Обобщение
- Приемане: Програмата е приета с решение на Министерския съвет на 21 януари 2026 г.
- Период: Обхваща 2026–2029 г., с междусекторен подход „Едно здраве“.
- Съответствие: В унисон със стратегиите на Световната здравна организация и европейските институции.
- Пет цели: Осведоменост; наблюдение и изследване; контрол и превенция на инфекции; рационална употреба на антибиотици; управление и оценка.
- Очаквани ефекти: По-безопасно лечение, по-малко инфекции и по-ефективно използване на антимикробни средства.
- Публикуване: Документът е достъпен на интернет страницата на Министерството на здравеопазването.
