Moody’s понижи днес, 30 декември 2025 г., кредитния рейтинг на Будапеща до Ba1 – неинвестиционна категория – и постави оценките на преглед за евентуално ново понижение. Решението идва на фона на изострен спор между столицата и правителството на премиера Виктор Орбан, който засилва ликвидния риск и вдига цената на финансирането за унгарската столица.
Какво реши Moody’s
Агенцията свали Baseline Credit Assessment на Будапеща до ba1 от baa3 и дългосрочните емитентски рейтинги (външен и вътрешен) до Ba1 от Baa3. Оценките са поставени на преглед за ново понижение.
„Moody’s Ratings днес понижи базовата кредитна оценка (BCA) на град Будапеща до ba1 от baa3 и дългосрочните емитентски рейтинги (външен и вътрешен) до Ba1 от Baa3. Едновременно с това рейтингите бяха поставени на преглед за евентуално допълнително понижение.“
Падането под инвестиционния клас сигнализира за по-висок краткосрочен кредитен риск и вероятно ще повиши разходите по заемите. Moody’s предупреждава, че продължаващ натиск върху ликвидността или непогасяване на овърдрафт (кредитна линия) до 31 декември 2025 г. могат да доведат до ново понижение.
Будапеща под напрежение: как изглежда спрямо другите столици
Докато Будапеща е вече в неинвестиционната зона с Ba1, други европейски столици са стабилно в инвестиционния клас: Париж има дългосрочен емитентски рейтинг A+/A-1, а Берлин е с AAA по Fitch и Scope и Aa1 по Moody’s – отражение на много нисък риск и силна институционална подкрепа. Спрямо тези градове Будапеща е по-изложена на несигурност и има по-слабо предвидим кредитен профил.
Политическият сблъсък: „Орбан стиска столицата“, казва кметът
Либералният кмет на Будапеща Гергей Карачони и управляващата партия „Фидес“ са в дълбок финансов конфликт, който пряко удря паричните потоци на града. Карачони твърди, че държавата намалява трансферите към общините средно с около 20%, а към Будапеща – с близо 30%, и забавя изплащания по законово дължими средства, включително за ремонта на Мост „Ланцхид“ и за нови тролейбуси.
По думите му рязко е скочил и т.нар. „солидарен внос“ – плащане от столицата към централния бюджет, което се използва за компенсиране на средства, предвидени за местната власт. В сегашния си вид солидарната вноска е въведена през 2019 г. с цел по-богатите общини да подпомагат по-бедните; размерът ѝ се изчислява на база местните данъчни приходи и други постъпления – колкото са по-високи, толкова по-голяма е вноската.
„Няма да коленичим пред правителството и да целуваме ръцете им, за да си върнем парите“, заяви кметът Гергей Карачони по време на заседание на общинския съвет през декември.
Отговорът на кабинета на Орбан
Правителството отхвърля обвиненията. Премиерът Виктор Орбан обвинява опозиционното ръководство на столицата в лошо управление и настоява, че като най-богат регион Будапеща трябва да плаща по-висока солидарна вноска, за да подпомага по-бедните общини.
Виктор Орбан заяви, че държавата е готова да окаже „всякаква помощ“ на Будапеща, включително да покрие заплатите в публичния сектор при нужда, но след като градът официално признае риск от неплатежоспособност.
Одитът: какво показа Държавната сметна палата
През лятото ръководството на столицата се съгласи на преглед от Държавната сметна палата на Унгария (ÁSZ), чиито резултати излязоха през септември. Заключението: от 2020 г. насам към ефектите от пандемията, ценовия шок при енергията и инфлацията се добавят и нарастващите плащания към централния бюджет, наложени от правителството. Най-тежкото перо е солидарната вноска, която през тази година достига 89 млрд. форинта (230,5 млн. евро).
Спорът с кабинета може да остави столицата на червено: до края на годината се очаква дефицит 33 млрд. форинта (85,5 млн. евро), което би било незаконно според унгарските правила за публичните финанси. След 2010–2014 г., когато много общини натрупаха дългове и държавата ги спаси, Унгария въведе принцип на балансиран бюджет за местните власти: общините могат да поемат разходи само срещу гарантирани приходи или одобрено финансиране. Всяко заемане извън рутинното управление на ликвидността изисква изрично одобрение от централното правителство.
Ръководството на Будапеща твърди, че рискът от дефицит не идва от свръххарчене, а от забавени/удържани държавни трансфери и нарастващи задължителни плащания към централния бюджет, при ограничена възможност градът да тегли дълг без държавно съгласие.
Какво означава понижението за финансирането
Moody’s подчертава, че Будапеща не се понижава заради „лошо управление“ или „прекомерен дълг“, а заради риск от краткосрочен недостиг на пари в неподходящ момент, усилен от конфликта с централната власт. При по-нисък рейтинг част от инвеститорите и кредиторите са ограничени или не склонни да финансират града; други ще го правят при по-висока лихва и по-строги условия.
Въпреки това Moody’s отчита положителни тенденции: дълговата тежест е спаднала рязко до 35% от оперативните приходи през 2024 г. от 71% през 2021 г., а градът е записал първичен оперативен излишък от 13% през 2024 г. Тези силни страни обаче са надделени от много ниска ликвидност, политическо напрежение и частично замразени средства от ЕС за Унгария, както и липса на одобрение за нов дългосрочен заем на столицата.
Контекст за региона и уроци за общините у нас
Случаят в Будапеща напомня, че правилата за балансиран бюджет, централизираният контрол върху общинското задлъжняване и предвидимите държавни трансфери са критични за кредитния профил на една столица. За градове в региона – включително у нас – стабилността на ликвидността и ясните отношения с централната власт често тежат повече от краткосрочните показатели за дълг.
На кратко
- Рейтинг: Moody’s свали Будапеща до Ba1 от Baa3; BCA до ba1 от baa3; оценките са на преглед за ново понижение.
- Риск: Понижението е мотивирано от ликвиден натиск и конфликта с централното правителство.
- Сравнение: Париж е A+/A-1, Берлин – AAA (Fitch/Scope) и Aa1 (Moody’s).
- Тежести: Солидарната вноска достига 89 млрд. форинта (230,5 млн. евро) през 2025 г.; риск от дефицит 33 млрд. форинта (85,5 млн. евро).
- Плюс: Дългът пада до 35% от оперативните приходи (2024) от 71% (2021); оперативен излишък 13% (2024).
- Напред: Ново понижение е възможно при продължаващ натиск върху ликвидността или непогасяване на кредитната линия до 31.12.2025 г.
