Темата накратко:
Мрежата на училищни ръководители зад граница изпрати до Министерството на образованието и науката предложения за кръглата маса на 19-ата годишна конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Организацията критикува решението конференцията да бъде ограничена само за членове на АБУЧ и предлага лятна среща, отворена за всички български неделни училища.
Мрежата на училищни ръководители зад граница изпрати писмо до Министерството на образованието и науката (МОН) с конкретни предложения по темите за кръглата маса на предстоящата 19-а годишна конференция на АБУЧ, която ще се проведе на 22 и 23 юли. В писмото се посочва, че за първи път събитието е ограничено само до членове на Асоциацията и в резултат много български неделни училища няма да бъдат представени на конференцията.
От Мрежата обръщат внимание, че процедурата за прием в АБУЧ е сложна и в настоящия ѝ вид затруднява включването на нови членове. Според тях затварянето на конференцията пред непредставителна част от училищната общност подкопава легитимността ѝ като площадка за изразяване на разнообразни гласове и позициите на българските неделни училища (БНУ).
В писмото към МОН Мрежата призовава за организиране на отделна лятна среща, широоко отворена за всички БНУ, която да възстанови възможностите за пряк обмен на опит и контакти между всички работещи в сферата на българските училища в чужбина. Информационен коментар за инициативата даде Камелия Конакчиева-Трибулен, училищен ръководител на Българското училище „Кирил и Методий“ в Париж.
Според Мрежата конкретните предложения за кръглата маса са съгласувани между училищни ръководители от 10 държави и към момента са без възражения от останалите участници в мрежата. Те са структурираните в три панела, като някои от акцентите са посочени по-долу.
Панел 1
Мрежата настоява за промяна в начина на диалог със субсидиращия орган чрез въвеждане на структуриран диалог в тематични работни групи с годишен график. Само така, според предложението, може да се преформулират стратегически цели, да се промени финансиращият механизъм и да се намерят показатели за проследяване на ефективността на политиката.
Относно финансовите нормативи се предлага вместо годишна актуализация единствено чрез заповед да се въведе индексна схема за актуализация, ако не на ежегодна, то поне на трегодишна база, като диференциацията се доближи до реалното съотношение между стандартите на живот в различните държави.
Мрежата приветства и въведеното от МОН изискване за декларация за законосъобразност на договорите с трудовото право, което според нея ще защити частично интересите на учителите.
„След дискусия в Мрежата на училищни ръководители зад граница и във връзка с обявената традиционна годишна конференция на АБУЧ на 22 и 23 юли се оказва, че голяма част от българските неделни училища не са представени от Асоциацията, а за първи път конференцията им е ограничена единствено до нейни членове… За следващите години да се организира лятна среща, широко отворена за всички БНУ, за да могат да просъществуват ценните възможности за преки контакти между всички работещи в сферата на БНУ,“
казват от Мрежата, цитирани от Камелия Конакчиева-Трибулен.
Панел 2
По темите в Панел 2 Мрежата не дава становище, но настоява за изчистване на терминологията, свързана с „исторически и нови общности“ и „ученици от български произход“.
Панел 3
По новите учебни програми по български като втори/чужд език мрежата смята, че няма нужда от отделна „адаптация“ за специфичните условия на неделните училища, тъй като програмите вече са разработени за деца в чуждоезикова среда и при неинтензивно обучение. Като приоритет се посочва обучение на учители за запознаване със съдържанието и методиката на програмите.
Мрежата предлага МОН да финансира създаването на първа учебна система с разработено учебно съдържание в прогресия по отделните нива и възрасти. Възлагането да бъде прозрачно и по критерии, определени съвместно с авторите на програмите.
Категорично се отхвърля идеята за целево финансиране на учебници и помагала. Мрежата аргументира възражението си с дългогодишни констатации за неадекватност на издадените материали, липса на оперативна яснота и риск средствата да бъдат прехвърлени към издателствата, което може да засили търговски монополи. Те подчертават, че свободата на преподаване в чужбина изисква пълна свобода на избор на помагала от множество издателства.
Като възможно целево перо Мрежата посочва средствата за наем на учебни помещения, където често училищата нямат избор в градовете, в които работят.
В допълнение Камелия Конакчиева-Трибулен представи подробности за самата Мрежа на училищни ръководители зад граница. По думите ѝ към януари 2026 г. в Мрежата влизат 157 български неделни училища по Постановление на Министерския съвет № 90 (близо 2/3 от всички) и 10 училища по Националната програма „Роден език и култура зад граница“ (НП РЕКГ).
Мрежата обединява действащи училищни ръководители на БНУ по смисъла на ПМС 90/2018 и НП РЕКГ, както и лица, които изпълняват функции на училищен ръководител, председатели на дружества, административни и финансови директори, заместник-директори, помощник-директори или директори по учебна дейност. Тя е неформална организация без лого, устав и изборни органи; водеща е каузата, формулирана чрез предназначение, цели и задачи.
Сред основните задачи на Мрежата са консолидиране на информация за БНУ, следене на нормативни промени и информиране за тях, обмен на опит при прилагане на нормативната уредба, разпространение на добри практики и съставяне на предложения за промени в нормативната рамка. Мрежата не взема общи задължителни решения и работи на принципа на доброволно участие и съвещателно управление.
Инициативата идва в момент на напрежение относно представителството на неделните училища в официални форуми и поставя въпроса за по-широко включване и по-прозрачен механизъм за диалог между МОН и училищните ръководители в чужбина.
