Българската икономика остава на стабилна траектория, като прогнозата на Международния валутен фонд е за растеж от около 3 процента през следващата и по-следващата година. Въпреки това дългосрочният темп не е достатъчен, за да поддържа процеса на догонване на Западна Европа. Оценката беше направена във Вашингтон от Хелге Бергер, заместник-директор на департамента за Европа на Международния валутен фонд (МВФ), при представянето на доклада „Регионални икономически перспективи“ за европейската икономика на годишните срещи на МВФ и Световната банка.
Какво препоръчва МВФ
Фондът насърчава приоритет върху структурните реформи на национално ниво, съчетани с ускоряване на реформите в рамките на Европейския съюз и задълбочаване на единния пазар. Ключов акцент е планът за съюз на капиталовите пазари, тъй като именно инвестициите са зоната, в която Югоизточна Европа, включително България, може да спечели най-много.
Ръстът на производителността ще бъде по-висок, ако инвестициите се засилят.
По думите на Бергер, по-високата капиталова активност ще даде импулс за повишаване на производителността и устойчивия потенциал за растеж.
Какво движи икономиката у нас
Според МВФ силното вътрешно търсене стои зад доброто представяне на България. То е подкрепено от очакваното въвеждане на еврото, от намаляването на лихвените проценти, както и от сравнително активната фискална политика и развитието на кредитирането. В същото време външното търсене е по-слабо – тенденция, която се наблюдава в голяма част от Европа и ограничава краткосрочния растеж.
МВФ обръща внимание и на бързия ръст на заплатите в България и региона, който създава натиск върху инфлацията и изисква внимателно калибриране на политиките.
Рискове и как да се управляват
Бергер открои две основни опасения за региона и България. На първо място е инфлационният натиск, който върви ръка за ръка с ускореното повишаване на заплатите и налага предпазливост в паричната политика.
Когато ръстът на заплатите е висок, инфлацията обикновено също е висока, затова паричната политика трябва да бъде внимателна.
По думите му, в случая с България от януари този аспект ще бъде в ръцете на Европейската централна банка, докато останалите държави от региона трябва да подхождат с още по-голямо внимание.
Вторият акцент е върху фискалната политика. МВФ препоръчва мерки, които не водят до излишно разрастване на бюджета, както и политики за намаляване на нивата на дълг там, където те нарастват. Важно е бюджетните решения да не подхранват допълнително ръста на заплатите, за да се избегне спирала на ценови и доходни очаквания.
Контекст за региона
Икономиките на Югоизточна Европа, включително България, растат по-бързо от част от развитите европейски държави, но темпът остава недостатъчен за трайна конвергенция. Подобряването на инвестиционната среда, по-високата усвояемост на публичните средства и интеграцията на капиталовите пазари са сред инструментите, които могат да ускорят догонването.
Обобщение
- МВФ прогнозира около 3 процента растеж за България през следващите две години, но темпът е слаб за догонване на Западна Европа.
- Инвестиции и реформи – Фондът настоява за структурни промени и Съюз на капиталовите пазари за ускоряване на производителността.
- Двигатели и рискове – силно вътрешно търсене и слабо външно; бърз ръст на заплатите засилва инфлационния натиск.
- Политики – предпазлива парична политика (за България – под крилото на ЕЦБ от януари) и фискална дисциплина без разширяване на бюджета и дълга.
