В българските болници са регистрирани 16 188 случая на вътреболнични инфекции през 2024 г. при 14 912 пациенти, а за първото полугодие на 2025 г. – 7499 случая при 6875 лица. Това съобщиха от пресслужбата на Министерството на здравеопазването (МЗ), позовавайки се на данни от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). По сметки на НЦОЗА това означава ВБИ при 0,64% от всички изписани през 2024 г. (една инфекция на приблизително 157 пациенти), а за първите шест месеца на 2025 г. – 0,58% (една инфекция на приблизително 174 пациенти).
Какво показват числата
Регистрираните случаи на вътреболнични инфекции (ВБИ), известни и като инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО), се отчитат от лечебните заведения към регионалните здравни инспекции (РЗИ) на тримесечие, а оттам – към НЦОЗА. Регистрацията на ВБИ не е основание за санкция и е част от надзора на заразните болести, подчертават от МЗ.
Според МЗ, до края на октомври ще бъде публикуван за обществено обсъждане проект на наредба за контрол на вътреболничните инфекции. Новите правила ще важат за всички лечебни заведения в страната, включително в Пловдив и региона.
Какво е ВБИ и как се докладва
ВБИ са инфекции, придобити във връзка с оказване на медицинска помощ – както от пациенти, така и от медицинския и помощния персонал. Системата за докладване обхваща вътрешноболнична регистрация, тримесечно подаване към РЗИ и национален анализ от НЦОЗА.
Защо вътреболничните инфекции възникват
Причините са многобройни – от нормална микрофлора, която попада на нетипични места, до патогени, които се адаптират към болничната среда. Проф. Емма Кьолеян, началник на лаборатория „Клинична микробиология и вирусология“ в УМБАЛ „Лозенец“ и отговорник за проекта EU JAMRAI-2 към дирекция „Обществено здраве“ на МЗ, подчертава сложността на проблема:
„ВБИ са наболял проблем, защото патогенезата им е многобройна и разнообразна и често се причиняват от микроорганизми, които по принцип са част от нормалната микрофлора на пациента.“
Тя дава и прост пример: докосване на носа, където често има бактерии, а след това – оперативната рана, може да доведе до инфекция. Риск има и за друг пациент в стаята.
Резистентни и опасни причинители
Не всички причинители идват от нормалната флора. Има щамове, приспособени към болничната среда, които често са антибиотично резистентни и дори издържат на някои дезинфектанти.
„Те са се селекционирали в резултат на дългото пребиваване в болничната среда и много трудно могат да бъдат изкоренени оттам. Затова е изключително важно да се поддържа идеална хигиена в болниците,“
посочва проф. Емма Кьолеян.
Инвазивните процедури също повишават риска – например уретралните катетри могат да доведат до урологични инфекции заради застой на урина и образуване на биофилм, който защитава микробите от антибиотици. Ключова профилактична мярка е катетрите да се поставят само при абсолютна необходимост и да се отстраняват възможно най-бързо.
Хигиената в отделенията
Спазването на стерилност и хигиена е задължително условие за безопасност. Проф. Кьолеян е категорична:
„Абсолютно забранено е да се обслужва повече от един пациент с един и същ чифт ръкавици.“
В интензивните отделения трябва да има дозатори за дезинфектанти в коридорите и до всяко легло, а темпото на работа да не компрометира правилата за асептика.
Кои пациенти са най-уязвими
По-висок риск има при пациенти с отслабена имунна защита – малки деца, хора над 65 години, тежко болни и със съпътстващи заболявания. В хирургията е задължителна антибиотична профилактика 30–60 минути преди разреза, насочена към най-честите причинители като стафилококите.
Антибиотична резистентност и цената на лечението
Антибиотичната резистентност се подхранва от прекомерна и неконтролирана употреба на антибиотици и е призната от Световната здравна организация като глобална заплаха. През 2019 г. са отчетени около 5 млн. смъртни случая, при които антибиотиците не са били ефективни, като над 1,3 млн. директно се дължат на резистентност.
В България нараства делът на грам-отрицателните бактерии, резистентни към карбапенеми – резервни антибиотици за ограничени случаи. Карбапенемите са изключително скъпи и не се поемат от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Лечението за около две седмици може да струва 20 000 – 30 000 лв. (около 10 225 – 15 340 евро). От МЗ се обмисля създаване на специален фонд, който да поеме част от тези разходи при тежко болни пациенти без алтернатива. След COVID-19 у нас значително се увеличи употребата на карбапенеми, което допринесе за ръста на резистентните щамове. В същото време терапевтичният арсенал с нови антибиотици се изчерпва.
Контрол и проверки
Превенцията и контролът на ВБИ са отговорност на целия екип – лекари, сестри, санитари, фармацевти и студенти, и стъпват на стандартизирани процедури за лични предпазни средства, дезинфекция, стерилизация, управление на болнични отпадъци и оценка на риска. При констатирани несъответствия инспекторите на РЗИ издават предписания със срок или актове за административни нарушения.
През 2024 г. са извършени 3281 планирани проверки, 86 проверки по сигнали и 350 тематични проверки за превенция и контрол на ВБИ; издадени са 6 акта за административно нарушение. През първото полугодие на 2025 г. са проведени 2013 планирани проверки, 58 проверки по сигнали и 358 тематични проверки; издаден е 1 акт.
Изолация и инфраструктура
При поява на полирезистентни причинители се препоръчва пациентите да бъдат изолирани в самостоятелни стаи и обслужвани от определен персонал. Това често е трудно заради архитектурата на болниците и недостига на кадри. „Ако в чужбина две медицински сестри се грижат за един пациент в реанимация, у нас една сестра често обслужва четирима–петима“ – натоварване, което затруднява прилагането на всички профилактични мерки.
„Крайно време е вече да влезе в практиката ни осигуряването на голям брой единични болнични стаи.“
При упорито замърсяване, въпреки многократни дезинфекции, международният опит описва случаи, в които отделения временно се затварят за ремонт и боядисване.
Национална кампания за превенция
Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) и асоциация „Единно здраве“ стартираха национална кампания за ограничаване на инфекциите, свързани с медицинското обслужване. Предвиждат се обучителни семинари в страната за повишаване на информираността и минимизиране на риска от ВБИ.
Какво предстои
Очакваният проект на наредба на МЗ до края на октомври има за цел да уеднакви и засили контрола, отчитаемостта и резултатността на мерките – от хигиената и изолацията до управлението на антибиотиците и проследяването на показатели. Пълната прозрачност и анализът на всеки случай са ключови за превенцията и за защита на пациентите и персонала в болниците в цялата страна.
Обобщение
- През 2024 г. са регистрирани 16 188 ВБИ при 14 912 пациенти (0,64% от изписаните; 1 на ~157).
- За първото полугодие на 2025 г. – 7499 случая при 6875 лица (0,58%; 1 на ~174).
- МЗ ще публикува до края на октомври проект на наредба за контрол на ВБИ.
- Проверки: 2024 г. – 3281 планирани, 86 по сигнали, 350 тематични; 6 акта. Първо полугодие 2025 г. – 2013 планирани, 58 по сигнали, 358 тематични; 1 акт.
- Рискът нараства при инвазивни процедури; биофилмът затруднява лечението; хигиената е критична.
- Антибиотична резистентност: растящ дял на грам-отрицателни, резистентни към карбапенеми; лечение за 2 седмици струва 20 000–30 000 лв. (около 10 225–15 340 евро).
- Планира се специален фонд за частично покриване на скъпите терапии; нужни са повече единични стаи и персонал.
