Художникът Никола Петров има съществен принос за превръщането на антологията „На острова на блажените“ в едно от емблематичните произведения на българския модернизъм, посочи Полина Петрова от отдел „Нова история“ на Регионалния исторически музей (РИМ) — Видин по време на 20-ата среща от инициативата на Българската телеграфна агенция „Пенчо Славейков и българският модернизъм“, която се състоя в Националния пресклуб на БТА във Видин.
По думите на Полина Петрова, антологията се възприема като върховен израз на българския литературен модернизъм. Пенчо Славейков създава въображаем остров, символизиращ духовно пространство, освободено от битовизъм и политически конфликти, а чрез измислените двадесет поети изгражда различни образи на твореца и човешката душа.
„На острова на блажените“ се приема като върховен израз на българския литературен модернизъм.
Петрова припомни, че Пенчо Славейков е автор на биографиите и стихотворенията в антологията, а видинският художник Никола Петров създава портретите на измислените поети, както и портрета на самия автор. Тяхната съвместна работа комбинира новаторска поезия с визуално изкуство и бележи ключов момент в българския модернизъм.
Никола Петров, роден във Видин през 1881 г., е сред основоположниците на модерния градски пейзаж в българската живопис. Той се утвърждава като един от най-даровитите български пейзажисти и портретисти, пренасяйки влиянието на френския импресионизъм в местната художествена практика.
Полина Петрова отбеляза, че художникът е високо ценен от литературния кръг „Мисъл“. За портретите в „На острова на блажените“ Петров използва фотографии на Пенчо Славейков от различни периоди на живота му и чрез промени в прическата, брадата, мустаците и облеклото изгражда различни образи на поетите. Единствено образът на Силва Мара е изграден по лика на Мара Белчева.
Според експертката илюстрациите засилват внушението, че героите в антологията имат препратки към реални личности, което допълва художествената концепция на произведението и укрепва неговия модернистичен характер.
В отговор на въпрос за връзката между Славейков и Никола Петров, Полина Петрова посочи, че художникът се установява в София, където талантът му привлича вниманието на кръга „Мисъл“.
Доц. Йордан Ефтимов коментира, че по времето на работата по проекта Никола Петров е млад художник, което допълнително подсилва значението на доверието, което Пенчо Славейков му гласува.
