Александър Оленик, заместник-председател на Лигата на социалдемократите на Войводина и адвокат, отправи тежки обвинения към сръбския президент Александър Вучич, че е „унищожил надеждата“ за членство на Сърбия в ЕС и насочва страната към Русия и Китай. По думите му за последните тринадесет години властта в Белград е изграждала „пропагандна машина“, съпътствана от натиск над опоненти и медии.
Свобода на словото и натиск над медиите
Оленик припомня периода, когато Александър Вучич беше министър на информацията при Слободан Милошевич, и твърди, че тогава е преследвал журналиста и издател Славко Чурувия, убит на 11 април 1999 г. пред дома му в Белград. По случая и до днес, подчертава той, „никой не е отговорен“.
Днес, според Оленик, ситуацията със свободата на словото напомня онези години: бързи присъди, административен натиск и финансови санкции срещу независими медии. Особен фокус е поставен върху телевизиите N1 и „Нова С“.
„Днес сме свидетели на тихото затваряне на телевизиите N1 и ‘Нова С’, които Вучич, с помощта на държавни пари и ‘Телеком Сърбия’, упорито се опитва да превземе. Само ако и когато го направи официално, ще се създадат условията да свика извънредни парламентарни избори. Докато има някакъв свободен вот, няма да има извънредни избори.“
Той твърди, че целта е медиен мрак – потискане на критични гласове и обществени протести.
„Борбата с корупцията“ и случаят Мишкович
Оленик обвинява Вучич, че е дошъл на власт преди тринадесет години с обещания за борба с корупцията и европейски курс, но практиката е различна. Той напомня ареста на бизнесмена Мирослав Мишкович през 2012 г., последвал от съдебен процес, продължил почти десетилетие, завършил с оправдателна присъда.
Според него гражданите на Сърбия плащат милиони обезщетения за „фалшива борба“ с корупцията, докато реалните практики я възпроизвеждат.
„Падането на козирката на ЖП гарата в Нови Сад миналата година беше трагично доказателство за огромна корупция.“
Европейският път: от обещание към изолация
„Европейският път“ е „поредната голяма лъжа“, смята Оленик. Той твърди, че Вучич е останал „радикал“, а Сърбия се отдалечава от ЕС и се ориентира към Русия и Китай.
„Оказа се, че Вучич беше и остава радикал, който унищожи всяка надежда за членство на Сърбия в ЕС… Сърбия, вместо да следва европейския път, следва Китай и Русия.“
За контекст: Сърбия е държава кандидат за членство в ЕС от 2012 г., а преговорите се водят от 2014 г. В ежегодните доклади Европейската комисия настоява за напредък по върховенството на правото, независимостта на правосъдието и свободата на медиите.
Протести, студенти и рейтингите
По думите на Оленик бунтът на студенти и граждани е успешен, а обществото постепенно се консолидира около исканията им. За последните дванадесет месеца социологически проучвания показват стабилно увеличение на подкрепата за студентската листа.
Той твърди, че на въпроса „подкрепяте ли студентите и студентската листа, тоест против ли сте Вучич“ над 50 процента от гражданите отговарят положително, а подкрепата за президента е около тридесет процента и намалява. Според него властта не може да спре този спад без да затвори останалите свободни медии.
САЩ, Доналд Тръмп и Националният съвет за сигурност
Оленик свързва засиления натиск върху медиите с изострената реторика на Белград спрямо ЕС и САЩ. Той припомня, че в деня след „интервенцията на САЩ във Венецуела“ президентът свиква Съвета за национална сигурност, след което провежда час и половина пресконференция.
„По-открито от всякога той атакува САЩ и Доналд Тръмп… Защо нарича президента на САЩ империалист, който нарушава международното право? Подобно поведение е политически неразумно и ирационално. Мисля, че Вучич е уплашен.“
Оленик твърди, че в миналото Вучич е избягвал конфликт с Вашингтон и често е търсел благоразположението му, включително чрез публични жестове, докато днес върви към конфронтация.
Регионът: заплахи, реторика и реалности
Според Оленик, Вучич прибягва до националистическа реторика, за да мобилизира ядро от поддръжници, като демонизира „външни и вътрешни врагове“, включително с изявления в Требине.
„Като всеки десен радикален националист Вучич си измисля вътрешни и външни врагове… Той е едновременно жертва и защитник.“
Оленик отхвърля тезите за външна или вътрешна заплаха.
„Сърбия не е заплашена нито отвън, нито отвътре.“
Той критикува идеите за задължителна военна служба и за покупки на „остаряла военна техника от Русия и Китай“, определяйки ги като скъпоструващи и с ограничен ефект. Поставя под въпрос и готовността на младите мъже да бъдат мобилизирани.
Додик, санкциите и лостовете за влияние
Оленик коментира, че Милорад Додик, бивш президент на Република Сръбска, се е „върнал в американския танк“ и е нанесъл „сериозен политически удар“ на Вучич. По думите му, за да бъде изваден от списъка със санкции на САЩ, Додик е сключил неясна сделка „с администрацията на Доналд Тръмп“, което ограничава възможностите на Белград да дестабилизира Босна и Херцеговина чрез Баня Лука. Оленик твърди, че реториката на Додик днес е по-умерена, напомняща периода, когато той идва на власт, включително по темата Сребреница.
Косово, Черна гора и вътрешната слабост
Като потенциални полета за дестабилизация Оленик споменава единствено Черна гора и „трабантите“ на Белград в Подгорица. За опита в Банска в Косово той казва:
„Опита се в Банска в Косово и знаем как завърши.“
Оленик описва вътрешната слабост на режима като източник на нервност, въпреки че Вучич „контролира по-голямата част“ от администрацията и лостовете на властта. Проблемни за него остават висшето образование и отделни части от съдебната система. Той говори за „открит държавен терор“, включително задържания за публикации в социалните мрежи и злоупотреба с правосъдието чрез Висшата прокуратура в Белград, която започва разследвания срещу студенти и опоненти.
Финалът на един мандат и страхът от избори
Оленик заключава, че истинската власт – парични потоци, престъпност, корупция, правосъдие – е безсилна без легитимна обществена подкрепа. Оттук идва и отказът от избори.
„Ето защо няма избори и затова, страхувам се, правителството на Джура Мазут ще бъде единственото, което е прокарало целия мандат през последните тринадесет години.“
На кратко
- Медии под натиск: Оленик твърди, че N1 и „Нова С“ са цел на „тихо превземане“ чрез държавни средства и „Телеком Сърбия“.
- Корупция и обезщетения: Според него гражданите плащат милиони за „фалшива“ борба с корупцията; случаят „Мирослав Мишкович“ завърши с оправдание след почти десетилетие.
- Отдалечаване от ЕС: Властта е „погребала“ европейската перспектива; курсът е към Русия и Китай.
- Протести и подкрепа: Над 50% подкрепят студентските искания; подкрепата за Вучич е около 30% и намалява.
- САЩ и реторика: След заседание на Съвета за национална сигурност Вучич атакува САЩ и Доналд Тръмп; Оленик го нарича „политически неразумно“.
- Регионът: Обвинения за заплахи към съседите; няма реална вътрешна или външна заплаха, смята Оленик.
- Додик и санкции: Според него Милорад Додик е нанесъл удар на Вучич, търсейки изход от санкциите чрез договорка с администрацията на Доналд Тръмп.
- Репресии и правосъдие: Описват се арести за публикации в социални мрежи и разследвания срещу студенти от Висшата прокуратура в Белград.
