Почти 900 милиона души по света вече живеят едновременно с нарастващите последици от климатичната криза – от екстремни горещини и наводнения до засушаване и замърсяване на въздуха. Това показва новият Световен индекс на многомерната бедност за 2025 г., изготвен от Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и Оксфордската инициатива за бедността и човешкото развитие (OPHI) преди климатичната конференция COP30 в Бразилия следващия месец.
Кризите се наслагват и засилват уязвимостта
За пръв път изследователите наслагват глобални данни за климатични опасности върху индикаторите за многомерна бедност. Резултатът: 887 милиона души, които живеят в остри форми на многомерна бедност, са изложени на поне една климатична опасност; 651 милиона от тях се сблъскват с две или повече едновременно, а 309 милиона живеят в райони, където се припокриват три или четири риска.
Най-разпространените заплахи са екстремните горещини, засягащи 608 милиона бедни хора, и замърсяването на въздуха – 577 милиона. Наводненията заплашват 465 милиона, а 207 милиона живеят в райони, засегнати от засушаване.
„Да разберем къде планетата е под най-голямо напрежение и къде хората понасят допълнителни бремена заради климатичните предизвикателства е от решаващо значение за създаване на взаимнодопълващи се стратегии за развитие, които поставят човека в центъра на климатичните действия“, казва Сабина Алкаир, директор на OPHI и съавтор на доклада.
Горещи точки: Южна Азия и Африка на юг от Сахара
Докладът очертава Южна Азия и Африка на юг от Сахара като световни огнища на припокриване между бедност и климатичен риск. В Южна Азия експозицията е почти повсеместна: 99,1% от бедните – около 380 милиона души – живеят в зони, ударени от една или повече климатични опасности. В Африка на юг от Сахара подобни комбинирани заплахи засягат 344 милиона души.
Най-силно натоварени са държавите с по-ниски средни доходи: 548 милиона бедни са изложени на поне една климатична опасност, а почти 470 милиона – на две или повече.
Какво е „многомерна бедност“
Днес бедността се разглежда отвъд липсата на доход. Понятието „многомерна бедност“, възприето от ООН наред с международната линия на бедност, отчита, че човек може едновременно да търпи множество лишения – например лошо здраве, недохранване, липса на чиста вода, храна, електричество, образование или сигурна работа. Международната линия на бедност е под доход от по-малко от 3 долара (в евро: €2.50) на ден.
Докладът илюстрира това с реален пример от Боливия. Рикардо, член на коренното население гуарани, работи като наемен работник за дневна надница. Той споделя малко жилище с 18 роднини, включително децата и родителите си, с една баня и кухня, отоплявана с дърва и въглища. Нито едно от децата не ходи на училище, а всички възрастни работят неформално. Докладът заключава:
„Техният живот отразява многомерните реалности на бедността. Дори в град, където има вода и електричество, пренаселеността, несигурната заетост и ограниченото образование увековечават лишенията.“
Призив за действие преди COP30
С повишаването на глобалните температури тежестите ще се засилват, предупреждават авторите. ПРООН призовава политиците да приоритизират препокриващите се заплахи от бедност и климат, преди те да се влошат още.
„Новото ни изследване показва, че за да се справим с глобалната бедност и да създадем по-стабилен свят за всички, трябва да посрещнем климатичните рискове, които застрашават близо 900 милиона бедни хора“, казва Хаолян Сю, изпълняващ длъжността администратор на ПРООН. „Когато лидерите се срещнат в Бразилия за COP30 следващия месец, техните национални климатични ангажименти трябва да вдъхнат нов живот на застоялия напредък в развитието, който заплашва да изостави най-бедните хора по света.“
Какво означава това за България
Макар данните да са глобални, изводът е валиден и тук: климатът и бедността са взаимосвързани. За страни като България това означава по-силни мерки за адаптация – ранно предупреждение при горещи вълни и наводнения, устойчиви водни и енергийни системи, модернизиране на отоплението на домакинствата, достъпно образование и подкрепа за уязвимите общности. В големите градове, включително Пловдив, комбинацията от жеги, замърсяване на въздуха и социални неравенства изисква координирани действия на местно и национално ниво.
Какво следва
Докладът подсказва пътя: съгласуване на климатичните и социалните политики, насочване на финансиране към най-уязвимите райони, инвестиции в здраве, образование и чиста енергия, както и застрахователни и социални мрежи за общности под ударите на няколко риска едновременно. Преди COP30 очакванията са държавите да повишат амбицията си – не само за намаляване на емисиите, но и за защита на хората, които нямат време да чакат.
На кратко
- 887 млн. бедни са изложени на поне една климатична опасност; 651 млн. – на две или повече; 309 млн. – на три-четири.
- Най-чести рискове: екстремни горещини (608 млн.) и замърсяване на въздуха (577 млн.); наводнения (465 млн.); засушаване (207 млн.).
- Горещи точки: Южна Азия – 99,1% от бедните (ок. 380 млн.) изложени; Африка на юг от Сахара – 344 млн..
- В държави с по-ниски средни доходи: 548 млн. под поне един риск; почти 470 млн. – под два или повече.
- Международна линия на бедност: под 3 долара (в евро: €2.50) на ден; бедността е многомерна – засяга здраве, вода, храна, енергия, образование и труд.
- ПРООН и OPHI настояват за по-висока амбиция преди COP30 в Бразилия – климатичните мерки да поставят хората в центъра.
