Забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) заяви, че рамковият закон за възобновения мирен процес в Турция трябва да гарантира освобождаването на нейния лидер Абдуллах Йоджалан и да обхване всички членове на организацията. Йоджалан изтърпява доживотна присъда при утежнен режим на остров Имралъ край Истанбул от 1999 г.
Мирната инициатива започна през октомври 2024 г., след като лидерът на националистическата Партия на националистическото действие (MHP) Девлет Бахчели неочаквано призова Йоджалан да призове ПКК да сложи оръжие. През февруари 2025 г. Йоджалан отправи такъв апел, след което ПКК обяви прекратяване на огъня и разпускане на структурите си.
Оттогава преговорите са съсредоточени върху изготвянето на закон, който да уреди разоръжаването, завръщането или съдебното преследване на бойци и възможната им интеграция в обществения и политически живот. ПКК настоява текстовете да включат всички нейни членове – от висшето ръководство до редовите бойци – и да бъдат разработени в консултация с Абдуллах Йоджалан.
„Закон, който не предвижда физическата свобода на Йоджалан, няма да реши нито един проблем. Това би означавало саботиране на процеса“,
казва организацията в писмено изявление.
Представители на прокюрдската Партия за равенство и демокрация на народите (DEM) посетиха Йоджалан в затвора на остров Имралъ, за да обсъдят подготвяния закон. Срещите с представители на управляващата Партия на справедливостта и развитието (AKP) и с Девлет Бахчели също продължиха, а според DEM има съгласие рамковият закон да бъде внесен в парламента през юли.
Правителството определя законопроекта като следващ ключов етап от инициативата „Турция без тероризъм“ и поставя като приоритет удостоверяване на разоръжаването и разпускането на ПКК. Властите обаче не са поели публичен ангажимент за освобождаването на Йоджалан или за обща амнистия.
ПКК, смятана за терористична организация от Турция и от западните ѝ съюзници, води въоръжена борба срещу турската държава от 1984 г.; конфликтът е отнел десетки хиляди човешки животи. Първият опит за мир от 2013 г. се провали през 2015 г., а липсата на детайлна правна рамка остава основно предизвикателство пред настоящата инициатива.
