Климатичните крайности и мръсният въздух вече затрудняват дишането на милиони хора, а парадоксът е, че самото здравеопазване допринася за глобалното затопляне. Над 90 процента от населението на света диша въздух с нива на фини прахови частици над препоръките на Световната здравна организация. Пожари, жеги, замърсяване и по-дълги сезони на полени тласкат нагоре респираторните заболявания – от астма до хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).
Климатът променя въздуха, който дишаме
Експертите свързват значителен дял от респираторната заболяемост с фактори на околната среда. Растящите горски пожари и замърсяването на въздуха променят това, което вдишваме, повишават риска от обостряния, ускоряват прогресията на заболяванията и дори провокират нови случаи.
Терез Лаперре, ръководител на отделението по пневмология в Университетската болница в Антверпен, предупреждава, че климатичните промени умножават тригерите за астма, хронични дихателни заболявания и променят модела на респираторните инфекции.
„Знаем, че промените във фините прахови частици имат ефект няколко дни по-късно върху посещенията в спешните отделения от пациенти с астма и хронична белодробна болест“, казва Терез Лаперре.
Оценка на Европейската агенция по околна среда сочи, че над една трета от всички смъртни случаи от хронични респираторни заболявания в Европа са свързани с фактори като замърсяване на въздуха, екстремни температури, дим от пожари и алергенни полени.
Порочен кръг: болници и емисии
В световен мащаб се изчислява, че между 400 и 500 милиона възрастни живеят с ХОББ, а повече от 250 милиона души – с астма. Отговорът на здравните системи към този товар има и собствена климатична цена. Международната организация Health Care Without Harm оценява, че глобалните здравни услуги генерират около 5 процента от световните емисии на парникови газове – ако здравеопазването беше държава, би било сред най-големите замърсители.
Без действия емисиите от сектора могат да достигнат 6 гигатона годишно до 2050 г., еквивалент на поставянето на над един милиард автомобили на пътя. Болниците, и особено интензивните отделения, имат значим дял заради високото потребление на енергия, оборудване и големи обеми еднократни материали.
Специалистите по дихателни болести подчертават, че ранният контрол и диагноза са не само най-добрата клинична стратегия, но и мерки за намаляване на въглеродния отпечатък на здравеопазването. Филип Тигем от френската асоциация по дихателни заболявания Santé Respiratoire резюмира:
„Ако откриваме по-рано, контролираме по-рано – добре е за пациентите, добре е за въглеродния отпечатък, добре е и икономически“, казва Филип Тигем.
Инхалаторите под лупа: малки устройства, голям отпечатък
Идеалният пример за дилемата между лечение и климат са инхалаторите за астма и ХОББ. Най-разпространени са дозираните аерозолни инхалатори (pMDIs), които използват газ-пропеланти, за да доставят лекарството в белите дробове. Тези пропеланти обикновено са флуоровъглеводороди (HFC) – флуорирани парникови газове с висок потенциал за затопляне.
Последни оценки показват, че пресираните инхалатори отделят приблизително 4–5 милиона тона CO₂-еквивалент годишно в Европа и около 16–17 милиона тона в глобален мащаб, или приблизително 0,03 процента от всички парникови емисии. Националната здравна служба на Обединеното кралство изчислява, че тези инхалатори съставляват около 3 процента от собствения ѝ въглероден отпечатък.
Макар делът им да е малък на глобално ниво, цифрите са достатъчно големи, за да станат приоритет за декарбонизация – както за здравните системи, така и за производителите. Инженерите преработват традиционните устройства да използват „по-зелени газове“.
Първи „зелени“ инхалатори вече стигнаха до пациенти
Към момента само един от следващото поколение продукти достига до пациентите: реформулираният инхалатор за ХОББ на AstraZeneca, одобрен за употреба в Обединеното кралство и Европейския съюз. Той съдържа същите три активни лекарства и се използва по същия начин, но пропелантът е заменен – от HFA‑134a към нов газ HFO‑1234ze(E). Резултатът е намаляване на затоплящия ефект с около 99,9 процента, или приблизително 1000 пъти по-нисък потенциал за глобално затопляне.
Британско-шведската фармацевтична компания е поела ангажимент да намали емисиите си с 98 процента до 2026 г., започвайки с инхалаторите и адресирайки емисиите от веригата на доставките и използването на продуктите (обхват 3).
„Имаме мисия: работа по превенция чрез ранно откриване, ранна диагноза и ранно лечение, за да използваме лекарствата си така, че пациентите да са стабилни в общността и да се освободи капацитет в болниците, който е по-скъп и по-критичен, особено при остри ситуации“, казва Пабло Панела, старши вицепрезидент по дихателни заболявания в AstraZeneca.
Регулации и „зелен пациент“: как се затваря кръгът
И други големи производители обещават да свият екологичния си отпечатък. Pfizer се цели във въглеродна неутралност до 2040 г., а Johnson & Johnson – до 2045 г. По-добрият контрол на хроничните болести означава по-малко спешни приеми и по-малко нужда от ресурсоемка, високовъглеродна грижа. В индустрията това се описва с понятието „зелен пациент“ – човек, чието заболяване е достатъчно добре контролирано, за да избегне чести обостряния, хоспитализации и интервенции с висок въглероден отпечатък.
Технологиите са само част от уравнението; другата е регулацията – дали тя улеснява или забавя пътя на нисковъглеродните решения до пациентите.
„Регулациите трябва да са приветливи и улесняващи. Понякога, колкото по-сложни и тромави ги правите, толкова повече може да означава, че дори да развивате технологията, ще ѝ отнеме много време да достигне до пациентите“, допълва Пабло Панела.
По думите му въпросът не е дали регулациите трябва да са климатично осъзнати, а как да се проектират, така че индустрията да има благоприятна среда да инвестира и да доставя иновации.
Какво означава това за България
И у нас чистият въздух остава ключово условие за по-малко обостряния на астма и ХОББ. Ранното откриване, правилният контрол на заболяванията и информираното използване на инхалатори могат да намалят натиска върху болниците и да ограничат емисиите от здравната система. При съществуващите тенденции – повече горещи вълни, по-дълги сезони на полени и епизоди на замърсяване – координацията между лекари, пациенти, институции и индустрия става решаваща.
Обобщение
- Над 90% от хората по света дишат въздух над препоръките за чистота; климатичните екстреми увеличават респираторните рискове.
- 400–500 млн. възрастни живеят с ХОББ; над 250 млн. – с астма.
- Здравният сектор е отговорен за около 5% от глобалните емисии; без мерки може да стигне до 6 гигатона годишно до 2050 г. – колкото над 1 млрд. автомобили.
- Инхалаторите pMDI отделят 4–5 млн. тона CO₂e годишно в Европа и 16–17 млн. тона глобално, около 0,03% от всички емисии.
- Реформулираният инхалатор на AstraZeneca сменя HFA‑134a с HFO‑1234ze(E) и намалява затоплящия ефект с ~99,9%.
- AstraZeneca цели ‑98% емисии до 2026 г.; Pfizer – въглеродна неутралност до 2040 г.; Johnson & Johnson – до 2045 г.
