Папа Лъв XIV приключи визитата си в Турция и в неделя отпътува за Ливан с цел да донесе послание на надежда към дълго страдащото население и да укрепи ключовата християнска общност в Близкия изток. Това е вторият етап от първата му папска обиколка, започнала в Истанбул.
В Истанбул: молитва с арменци и служба с Вартоломей
Преди полета за Бейрут Светият отец имаше две важни срещи в Истанбул: молитва в Арменската апостолическа катедрала и божествена литургия с Вселенския патриарх Вартоломей, духовен лидер на православните християни. Поканата за отбелязване на важна християнска годишнина бе поводът за визитата.
Папата влезе в арменската катедрала в облак от тамян, докато мъжки хор пееше. В обръщението си той отдаде почит на „смелото християнско свидетелство на арменския народ през вековете, често сред трагични обстоятелства“ – намек към събитията от времето на Първата световна война и масовите убийства на арменци от османските власти.
„Смелото християнско свидетелство на арменския народ през историята е светлина за всички ни.“ — Папа Лъв XIV
Припомняме, че папа Франциск определяше тези събития като „геноцид“, предизвиквайки гняв в Турция, която отрича определението. На турска земя Лъв XIV използва по-дипломатичен тон.
Ливан: години на кризи и незараснали рани
Ливан посреща папата в изключително крехък момент след поредица от сътресения. През 2019 г. валутата и банковата система се сринаха, а мнозина видяха как спестяванията им се изпариха. Последваха системни недостиги на електричество, горива и лекарства.
На 4 август 2020 г. стотици тонове амониев нитрат, складирани неправилно в пристанището на Бейрут, се взривиха. Загинаха 218 души, бяха ранени хиляди, а щетите се оценяват на милиарди долари (милиарди евро). Разследването се блокира неколкократно и пет години по-късно няма осъден висш чиновник.
Кулминацията на визитата на 2 декември ще бъде мълчалива молитва на мястото на взрива и срещи с част от пострадалите семейства. Обществото очаква папата да настоява за истина, справедливост и отговорност от политическия елит.
„Ливан е послание“: политическият баланс и младите
Ливан отдавна е приоритет за Ватикана – държава с мюсюлманско мнозинство, но с около една трета християни, и крепост на християнството в региона. Още през 1989 г. св. папа Йоан Павел II каза, че Ливан е „послание“ – символ на братство и съжителство. Страната живее по договорената формула: президентът е винаги маронит, министър-председателят – сунит, а председателят на парламента – шиит.
Папа Лъв XIV идва да окуражи разочарованите ливанци и да вдъхне кураж на християните да останат или, ако вече са емигрирали, да се върнат. Особен акцент ще е срещата му с младите – поколение, белязано от икономически срив, емиграция и разочарование.
„Светият отец идва в много труден момент за Ливан и за региона. Неговото присъствие е знак на надежда – знак, че Ливан не е забравен.“ — архиепископ Жорж Бакуни, предстоятел на Мелкитската гръко-католическа архиепархия на Бейрут
Визитата на фона на война по границата с Израел
След атаката на Хамас на 7 октомври 2023 г. и войната в Газа, Хизбула влезе в нискоинтензивен сблъсък с Израел, който ескалира в пълномащабна война през септември 2024 г.. В Ливан загинаха повече от 4 000 души, а разрушенията са масови.
Макар посредничено от САЩ примирие да бе договорено два месеца по-късно, Израел продължава почти ежедневни въздушни удари с аргумент, че пречи на Хизбула да възстанови потенциала си. Страховете от нов пълен конфликт остават.
Преди пристигането на папата Хизбула призова той да заяви „отхвърлянето на несправедливостта и агресията“, визирайки израелските удари, и окуражи своите симпатизанти да се подредят по трасето на папския кортеж от летището до президентския дворец. Движението поддържа съюзи с няколко християнски партии, включително Свободното патриотично движение и Движение „Марада“. В същото време най-голямата християнска парламентарна сила – Ливанските сили – е противник на Хизбула и я обвинява, че въвлича страната във война с Израел.
Сирийските християни търсят опора
В съседна Сирия стотици хиляди християни напуснаха през 14-годишната война. Миналия декември Башар Асад беше свален при офанзива, водена от ислямистки бунтовници. Оттогава се наблюдават сектантски сблъсъци и атаки срещу малцинства, включително самоубийствен атентат срещу църква в Дамаск през юни. Новото правителство осъжда нападенията, но е критикувано, че не контролира съюзните въоръжени групи.
Около 300 сирийски християни, водени от свещеник от Мелкитската гръко-католическа църква, се очаква да пристигнат в Ливан за среща на папата с младежи и за обща молитва на бейрутския бряг.
„Имаме нужда от някой като папата, който да ни вдъхне надежда като християни в момент на страх от неизвестното бъдеще. Искаме папата да посети и Сирия, за да ни увери, че източните християни имат място тук.“ — Дима Ауад, 24 г., член на сирийската делегация
Какво следва
В Бейрут Папа Лъв XIV ще постави ударение върху молитвата, помирението и изискването за справедливост. Посланието му – че мирът минава през истина и отговорност – цели да даде опора както на ливанските християни, така и на всички граждани, живеещи под тежестта на продължителни кризи и несигурност.
На кратко
- Кой/Какво: Папа Лъв XIV посещава Ливан, за да донесе послание на надежда и да укрепи християнската общност.
- Къде: Бейрут; преди това – Истанбул (молитва в арменска катедрала и литургия с Вселенския патриарх Вартоломей).
- Кога: Пътуването към Ливан е в неделя; кулминация на 2 декември с молитва на мястото на взрива от 4 август 2020 г.
- Контекст: Икономически срив от 2019 г.; експлозия в Бейрут през 2020 г. (218 жертви, хиляди ранени, щети за милиарди долари/евро); блокирано разследване.
- Сигурност: След ескалацията през септември 2024 г. във войната по границата с Израел над 4 000 загинали в Ливан; примирие с посредничеството на САЩ, но продължаващи удари.
- Младите и диаспората: Папата ще насърчи младежите и християнската диаспора да останат свързани с родината.
- Регионален ефект: Сирийски християни (делегация ~300 души) се присъединяват в Бейрут на фона на несигурност след свалянето на Башар Асад.
