Догодина пчелният мед у нас ще поскъпне заради изключително слабите добиви през 2025 г., предупреждава Петко Симеонов – председател на сдружение „Биологично пчеларство“ и четвърто поколение пчелар. В интервю, дадено на 24.11.2025 г. в 07:54 ч., той настоява държавата да наложи по-силен контрол върху вносния мед и да актуализира остарелите регулации, за да се защити българското производство.
Слаба реколта и висока смъртност при пчелите
Според Симеонов 2025 г. е била тежка за сектора – зимната смъртност е била необичайно висока, а екстремните суши в много райони на страната, както през 2024 г., така и през 2025 г., са довели до рязък спад на добивите.
„От една страна имаше много висока зимна смъртност и съответно влязохме в сезона с по-малко бройки пчелни семейства, или доста отслабени здравословно. От друга страна, имаше много райони в страната, които бяха подложени на екстремни суши – както миналата, така и тази година. Добивите са изключително малки – по наша груба оценка около 40% по-ниски от миналогодишните. А миналогодишните бяха доста слаби“, казва Петко Симеонов.
Този спад от около 40% спрямо вече слабата предходна година поставя производителите под натиск и прави пазара по-уязвим към вносни продукти.
Поскъпване през 2026 г. и растящи разходи
Очакваното повишение в цената на меда през 2026 г. няма да компенсира реалните разходи на пчеларите. Симеонов посочва ръста на производствените разходи, включително осигуровките, като основен натиск върху малките стопанства.
„Това са малки производители, които най-пряко са засегнати от увеличението на осигуровките. И в същото време имаме много слаби реколти, съответно себестойността на продуктите е доста по-висока. И дори това, което се наблюдава като вдигане на пазара, няма да отговори на нуждите на земеделските производители, и в частност на пчеларите“, обяснява той.
Вносът от Украйна и Китай: „Дяволът е в детайлите“
Проблемът с вноса от Украйна и Китай остава. Симеонов подчертава, че пълна забрана на вноса не е реалистична, но държавата може и трябва да затегне контрола върху качеството на продуктите на пазара и да модернизира изискванията към пчелния мед.
„Вносът не можем да го спрем, но можем да наложим по-силен контрол върху продукцията, която се предлага на пазара. За мен основният проблем е остарялото законодателство, което регламентира пчелния мед като параметри, като продукт… Медът, който се внася, – да не го наричам „фалшив“ или „имитиращ“, но да кажем, че е със съвсем различни производствени характеристики спрямо този, който ние произвеждаме в България, пряко ни конкурира. Необходимо е изменение в законодателството и затягане на контрола върху крайните продукти, за да може тези два продукта да се диференцират. Ясно е, че Европа произвежда по-малко мед, отколкото консумира, и вносът няма как да го ограничим и да го спрем.“
Европейски контекст и мерки срещу некачествения мед
Проблемът с нискокачествения и неправилно етикетиран мед не е само български. Европейската комисия и Съвместният изследователски център съобщиха в рамките на координирана проверка през 2023 г., че значителен дял от пробите на вносен мед, тествани в ЕС, показват признаци на сиропни добавки и несъответствия. В отговор, през 2024 г. Европейският парламент прие промени в така наречените правила за етикетиране на храни за закуска, които изискват по-ясно посочване на страните на произход и по-строг контрол по веригата.
Тези европейски изисквания се очаква да бъдат отразени в националната нормативна уредба. Пчеларският бранш у нас настоява промените да включват по-детайлни параметри за качеството, ясна трасируемост и ефективни проверки на крайните продукти на пазара.
Бюджет 2026 и риск от изтласкване към сивия сектор
По думите на Симеонов проектът за Бюджет 2026 увеличава осигурителната тежест и поставя най-малките производители в патова ситуация.
„Най-уязвими са малките производители, които работят на светло, защото те си плащат данъците и осигуровките, които всяка година са по-високи и по-скъпи. В същото време, когато има лоши реколти, тези проблеми по никакъв начин не са адресирани. Все повече хора напускат бизнеса или минават в сивия сектор… От тази гледна точка не сме щастливи с Бюджет 2026.“
Какво искат пчеларите
Секторът поставя няколко ключови искания: актуализация на законодателството за меда; диференциране между българския и вносния продукт по ясни параметри; засилен контрол на пазара; и целенасочено подпомагане, изградено върху дългосрочна стратегия, разработена съвместно с бранша.
„Държавата трябва да създаде някаква визия и политика, която да бъде изготвена съвместно с бранша. Аз винаги съм казвал, че пари и подпомагане има достатъчно, но то не се използва ефективно и целенасочено… Една добра визия, на базата на която ние да направим целенасочено подпомагане, може да започне да оправя ситуацията“, подчертава Петко Симеонов.
Обобщение
- Цени: Очаква се поскъпване на меда през 2026 г. заради слаба реколта и високи разходи.
- Добиви: Около 40% спад спрямо 2024 г., при вече слаба предходна година; висока зимна смъртност и суши.
- Внос: Продължава от Украйна и Китай; необходим е по-строг контрол и актуализация на правилата.
- ЕС мерки: По-строго етикетиране и проверки; България трябва да отрази промените в законодателството.
- Финанси: Бюджет 2026 увеличава осигурителната тежест; риск част от малките да напуснат сектора или да преминат в сивата икономика.
- Браншово искане: Държавна визия, ефективно и целенасочено подпомагане съвместно с пчеларите.
