Гоце Делчев. Въпреки че Пенчо Славейков никога не е посещавал Неврокоп, между големия български поет и днешния град Гоце Делчев съществуват поне пет исторически и литературни връзки, заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на дискусията „Пенчо Славейков днес“ в Националния пресклуб на БТА в Гоце Делчев, организирана по повод 160-ата годишнина от рождението на поета.
Срещата е част от поредица разговори, които БТА провежда във всичките си 33 национални пресклуба в страната с цел да представи творци и личности в по-активна съвременна перспектива.
„На пръв поглед изглежда, че Пенчо Славейков няма никаква връзка с Неврокоп. Той няма как да е идвал тук, защото умира през май 1912 година, а Неврокоп е освободен през октомври същата година. Но само на пръв поглед. Аз намерих поне пет връзки и то съвсем не толкова косвени“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Първата и най-силна връзка според Вълчев е личността на поета Пейо Яворов, който става първи кмет на свободен Неврокоп. Пенчо Славейков е човекът, дала литературния му псевдоним, тъй като не харесвал фамилията Крачолов и променил името на Яворов.
Вълчев припомни и думите на Дора Габе, че Яворов не е почитал никого повече от Пенчо Славейков и Гоце Делчев, и отбеляза, че в личността на Яворов символично се срещат двете големи му авторитети — Славейков в поезията и Гоце Делчев в революцията.
Втората връзка е актьорът Кръстю Сарафов, роден в Либяхово — днешното село Илинден. Сарафов е част от трупата на Народния театър по време на управлението на Пенчо Славейков като директор, като двамата работят за развитието на българския театър.
Третата връзка е литературна: стихотворението „Пирин и Рила“, в което Славейков представя двете планини като влюбени и така оставя едно от най-силните поетични свидетелства за Пиринския край в своето творчество.
Четвъртата връзка води към бащата на поета — Петко Славейков. Документи от 1867 година показват, че като председател на Българското читалище в Цариград той участва в изпращането на български книги и учебници за училищата в Македония, като изрично е посочено и училището в Неврокоп. Кирил Вълчев припомни и стихотворението „Баща ми в мен“, в което Пенчо пише за духовното наследство на своя баща.
Петата връзка е чрез поета Борис Христов, който от десетилетия живее в село Лещен край Гоце Делчев. Първото стихотворение на Пенчо Славейков, което Борис Христов поставя в своята антология на българската поезия, е „Химна“, което според Вълчев е „най-силната връзка между този край и Пенчо Славейков“ — онази невидима нишка в българската поезия, която свързва поколенията.
„Не трябва да мраморизираме нашите големи личности, а да показваме, че България може да пази паметта за тях постоянно, а не само по време на кръгли годишнини“, каза още Кирил Вълчев в началото на дискусията.
Вълчев посочи, че след инициативата „Алеко днес“ декемврийският брой на списание ЛИК тази година ще бъде посветен на Пенчо Славейков и ще събере най-интересните идеи от разговорите в националните пресклубове на БТА.
