Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава, че световният петролен пазар е успял да понесе първоначалния шок от войната в Близкия изток, но наличните буфери вече са отслабени и бързото възстановяване на доставките е от ключово значение за избягване на по-сериозни щети за глобалната икономика.
В анализ, публикуван в блога на организацията, МВФ посочва, че след първоначалното поскъпване цената на суровия петрол бързо се стабилизира в диапазона между 90 и 100 щ. долара за барел (приблизително €83–92). Това е значително под нивата, от които мнозина се опасяваха при най-голямото сътресение на пазара от десетилетия.
Какво е предотвратило рязкото поскъпване
Фондът изтъква три основни фактора, които смекчиха ефекта от конфликта през периода март–май:
- По-слабо търсене, особено в Азия, където по-високите цени насърчиха преминаване към въглища и възобновяема енергия; търсенето в транспорта обаче остана относително устойчиво заради таваните на цените на горивата, държавни субсидии и данъчни облекчения, което облекчи потребителите, но натовари публичните финанси.
- Увеличено производство извън региона на Персийския залив — с почти 2 милиона барела дневно спрямо нивата от 2025 г., с водещ принос от САЩ, както и растеж от Венецуела, Гвиана и Русия.
- Освобождаване на натрупани запаси: изчисленият пазарен дефицит от около 4 милиона барела дневно през март–май беше покрит почти изцяло чрез продажби от търговски и стратегически резерви, включително запаси в Китай.
МВФ отбелязва, че в резултат на събитията до края на май над 1,1 млрд. барела суров петрол — количество, еквивалентно на около десет дни от обичайното световно потребление — не достигнаха до пазара. На този етап дефицитът беше по-голям от наблюдаваните по време на петролната криза от 1973 г., войната между Иран и Ирак и войната в Персийския залив.
Освен суровия петрол, производството на рафинирани горива в Персийския залив също намаля значително. Най-силно засегнати бяха дизелът и авиационният керосин — продукти, за които регионът осигурява около 10 процента от световното предлагане.
Рискове и препоръки
МВФ предупреждава, че възстановяването на доставките няма да е автоматично. Падането на цените преди последната ескалация се дължеше и на рамково споразумение между САЩ и Иран за повторното отваряне на Ормузкия проток — ключов морски коридор за нефтените доставки. Остава обаче значителна несигурност кога ще бъде възстановено свободното корабоплаване и колко бързо транспортните компании, застрахователите и операторите ще възстановят доверието си.
Според оценки на сектора ще са необходими между два и три месеца след пълното отваряне на протока, за да се възстанови значителна част от петролния трафик. По-дългосрочен риск представлява възможността продължителното спиране на производството да доведе до трайни загуби на добив, особено там, където липсва финансиране за повторно пускане на кладенците.
Фондът призовава към възстановяване на запасите, защото в противен случай световната икономика ще бъде много по-уязвима при следващо подобно сътресение. Като ключови мерки МВФ посочва диверсификацията на енергийните източници и транспортните маршрути, както и внимателно насочване на държавната подкрепа към най-уязвимите домакинства, за да се защитят бюджетите и да се запазят ценовите сигнали, които стимулират пестене и повишаване на енергийната ефективност.
Анализът на МВФ ясно показва, че макар пазарът засега да се е приспособил, наличните буфери са намалели и възстановяването на нормалните доставки остава ключов фактор за стабилността на цените и за по-широкото икономическо възстановяване.
