Парламентът прие на първо четене законопроект за изменение на Закона за защита на потребителите, който въвежда право на отказ при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Проектът, внесен от Министерския съвет, създава минимално равнище на защита за потребителите на финансови услуги, регламентира преддоговорната информация и посочва изключенията от правото на отказ.
Законопроектът определя задължителната информация, която търговците трябва да предоставят преди сключване на договор за финансови услуги от разстояние, и налага изисквания към онлайн интерфейса на доставчиците на такива услуги.
За всички договори от разстояние, включително договорите за финансови услуги, сключвани чрез онлайн интерфейс, търговецът ще трябва да предложи функция за упражняване на правото на отказ, която да бъде достъпна при сключване на договора по електронен път.
При използване на онлайн интерфейс законопроектът въвежда и забрана за търговски практики, които биха могли да манипулират решението на потребителя за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги.
С предложенията се разширява обхватът на задължителната преддоговорна информация при сключване на договори в и извън търговския обект, както и при дистанционни договори. В нея се включват сред другото:
- напомняне за наличието на законова гаранция за съответствие на стоките;
- наличие или липса на търговска гаранция за трайност на стоките и напомняне за търговската гаранция, когато има такава;
- информация за наличието, очакваните разходи и начина за поръчване на резервни части и за указанията за ремонт и поддръжка;
- информация за възможности за доставка на стоките, зачитащи околната среда;
- информация за безплатни актуализации на софтуера на стоки, съдържащи цифрови елементи, цифрово съдържание и цифрови услуги.
С проектозакона се транспонират и разпоредбите на Директива на Европейския съюз 2024/825, насочена към защита на потребителите от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност. Сред недопустимите практики са:
- общи твърдения за екологични или социални характеристики без предоставяне на доказателства;
- рекламиране на ползи или бъдещи екологични резултати без проверими данни;
- представяне на характеристики, изисквани по закон, като отличителни предимства;
- сравнения на устойчивостта на стоки без информация за метода и начина на сравнение.
Депутатът Мартин Димитров от „Демократична България“ постави въпроса дали част от стоките няма да бъдат изтеглени от пазара, което би довело до загуби за бизнеса и повишение на цените за потребителите, и поиска гаранции, че това няма да се случи.
На този въпрос Заместник-министърът на икономиката, инвестициите и индустрията Левент Мемиш отговори, че предизвикателството за транспониране стои пред целия Европейски съюз и всички държави членки. Той посочи, че има общ подход на Европейската комисия и Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите законодателството да се прилага с по-мек подход, и уточни, че прилагането на директивата у нас ще бъде възложено на Комисията за защита на потребителите.
Законопроектът беше приет на първо четене и ще продължи по-нататъшното си разглеждане в парламента.
