„Поезията е езикът на моите меланхолии, на моите тъги, а фотографията е възхитата пред красотата на заобикалящия ни свят“, казва философът, поет и фотограф проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев по повод новата си поетична книга и изложба, които представя от днес, 16 октомври, в софийската галерия „Синтезис“.
Изложба и книга в „Синтезис“
Експозицията ще остане в галерията до 22 ноември. Тя включва 40 черно-бели фотографии, композирани в диалог с поетичната книга „Някога бях“, която съдържа 40 стихотворения. Авторът подчертава, че между текстовете и снимките има търсени тематични допирни точки, но без механично „закрепване“:
„Търсил съм някакви сходства между стихотворенията и фотографиите, но няма строго съответствие, не е прекалено ригидно, че дадена фотография е илюстрация към определено стихотворение.“
Паралелно с изложбата е подготвена и съпътстваща програма: представяне на избрани фотоалбуми от автора на 4 ноември; премиера на книгата на Цочо Бояджиев и Николай Трейман „Снимащият човек“ във фотоателие „Братя Трейман“ на 10 ноември; и поетично четене на стихове от Бояджиев по световни фотографии на 18 ноември с участието на актьора Стефан Прохоров.
Черно-бялата светлина
За избора на изразни средства Бояджиев е категоричен:
„Черно-бялата фотография е по-пестелива от цветната, не толкова бъбрива. Тя по-скоро борави със самата светлина, а не с дериватите на светлината, каквито са цветовете. Много по-прост е езикът и за мен по-силно е внушението при черно-бялото снимане.“
Пътят му към фотографията започва късно, но целеустремено:
„Започнах да снимам сериозно на много късна възраст, със скромното намерение да се науча да снимам прилично, но постепенно амбициите ми станаха по-големи – да правя сериозна фотография, да търся фотографското в света, който ме заобикаля.“
Синхрон между поезия, театър и образ
Бояджиев вижда естествена връзка между различните творчески езици – философия, поезия, театър и фотография:
„Смятам, че тези езици могат да бъдат използвани паралелно и това е много добре показано в една театрална постановка на Маргарита Младенова в театър „Сфумато“. Театралният спектакъл е по мои стихове и се вижда, че поезията, театърът и фотографията могат да вървят заедно.“
В центъра за него остава човешката уязвимост – тема, на която поезията и добрата фотография отговарят с честност:
„Модният тренд е трендът на преуспелия човек и това е героят на нашето време – непукистът, който преодолява всякакви трудности. Но дълбоко в себе си човек е раним и поезията и добрата фотография откликват на тази негова ранимост и уязвимост. Едно признание, че сме уязвими, идва, когато останем насаме и нощем си признаваме нашите слабости и нашата ранимост.“
Кой е проф. Цочо Бояджиев
Проф. д.ф.н. Цочо Бояджиев е философ, историк, преводач и поет, роден през 1951 г. в Троян. Той е сред водещите български учени хуманитаристи и основоположник на философската медиевистика у нас. Преподава история на античната и средновековната философия, специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща и Рим. Директор е на Института за изследване на средновековната философия и култура. Член е на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена), на Обществото за изследване на средновековната философия (Лувен), на Ерфуртската академия на науките, на Берлинското научно общество и на Приятелския кръг на Томас-институт (Кьолн). Съосновател е на Европейската висша школа по антична и средновековна философия.
На кратко
- Кога и къде: от 16 октомври до 22 ноември, галерия „Синтезис“, София.
- Какво: 40 черно-бели фотографии в диалог с 40 стихотворения от книгата „Някога бях“.
- Събития: 4 ноември – представяне на фото книги; 10 ноември – „Снимащият човек“ с Николай Трейман; 18 ноември – поетично четене със Стефан Прохоров.
- Акцент: черно-бялата фотография като по-силен и пестелив изказ на светлината.
- Контекст: диалог между поезия, философия, театър и фотография, насочен към човешката уязвимост.
