Управлението за федерален резерв (УФР) е дълбоко разделено по въпроса колко бързо и колко още да облекчава паричната политика, показва протоколът от заседанието на 16–17 септември. Тогава централната банка намали основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта до диапазона 4,00–4,25 на сто, след като прецени, че забавянето на растежа на заетостта надделява над продължаващите опасения за инфлацията.
Какво пише в протокола
Решението е прието с 11 гласа „за“ и 1 „против“. Единственият несъгласен – гуверньорът Стивън Майрън, назначен от президента Доналд Тръмп – е настоявал за по-дълбоко понижение от 0,5 процентни пункта. Според обсъжданията повечето членове са преценили, че „вероятно ще бъде уместно политиката да бъде допълнително облекчена през останалата част от годината“, но няколко са сметнали, че намаление изобщо не е било необходимо или че лихвите могат да останат без промяна.
Различните лагери и очакванията
Подкрепата за по-агресивно намаление с половин пункт е дошла само от един член – Стивън Майрън. В същото време малко мнозинство от участниците е прогнозирало още две понижения до края на годината, докато седем членове не са очаквали нови действия. Това поставя председателя Джером Пауъл пред задачата да намери баланс между разнопосочните позиции във Федералния комитет за отворения пазар.
Мотивите: пазарът на труда срещу упоритата инфлация
В протоколите се отбелязва, че част от членовете са по-загрижени от продължаващо висока инфлация, която вече четири години надхвърля целта от 2 процента. Те предупреждават, че потребители и фирми могат да се нагодят към по-високи цени, което да задържи инфлацията около 3 на сто. Други представители на УФР пък посочват риска прекалено високите лихви да отслабят пазара на труда и да натежат над жилищния сектор.
Следващите стъпки: какво ще направи УФР
Инвеститорите очакват ново понижение от 0,25 пункта на следващото заседание на 28–29 октомври. В изявление на 23 септември председателят Джером Пауъл подчерта, че централната банка ще анализира „растежа, наемането и инфлацията“, за да прецени дали политиката ѝ е „на правилното място“.
Данните се бавят, несигурността расте
Продължаващото спиране на дейността на федералното правителство забавя публикуването на ключови икономически данни, включително и на доклада за заетостта за септември. Това ограничава възможността на УФР да коригира своевременно политиката си, принуждавайки служителите да разчитат повече на частни източници и бизнес анкети.
Външни фактори: мита и производствени разходи
Членовете на УФР са обсъдили и ефекта от новите мита, въведени от администрацията на Доналд Тръмп. Те повишават производствените разходи и могат да доведат до ръст на потребителските цени, като същевременно рискуват да забавят наемането, докато компаниите защитават печалбите си.
Баланс на риска според Пауъл
„Двустранните рискове означават, че не съществува безрисков път“, подчертава Джером Пауъл, председател на УФР, в протокола. Според него основната задача е да се намери устойчив баланс: твърде високите лихви могат да доведат до безработица, а твърде ниските – до нов натиск върху цените.
Обобщение
- 0,25 пр. п. понижение до 4,00–4,25%, прието с 11–1 гласа; единствен против – Стивън Майрън, настоял за 0,5 пр. п.
- Разделение в УФР: малко мнозинство очаква още две понижения, седем членове – никакви нови действия.
- Следващо заседание: 28–29 октомври; пазарите залагат на ново 0,25 пр. п. намаление.
- Инфлацията над целта от 2% вече четири години; риск от задържане около 3%.
- Забавени данни заради спиране на дейността на федералното правителство; УФР разчита на частни източници и анкети.
- Мита от администрацията на Тръмп увеличават разходите и могат да натиснат наемането.
- Пауъл: „Двустранните рискове означават, че не съществува безрисков път.“
