76-ото издание на Фестивала на италианската песен в Сан Ремо приключи късно през нощта с победа на Сал Да Винчи и политическо ехо, което надмина музикалната интрига. Празникът на италианската музика този път бе засенчен от бързо ескалиращите събития в Близкия изток и спад в телевизионната аудитория, а въпросът, който остана във въздуха, е: „Нуждае ли се и Сан Ремо от реформа?“
Победители и постижения
Големият победител е Сал Да Винчи – майстор на съвременния неаполитански шлагер, който ще представи Италия на „Евровизия“ през май. В категорията за млади изпълнители триумфира Николо Филипучи, а в надпреварата за кавърни дуети първото място спечелиха Дитонелапиага и Тони Питони.
Общо 30 изпълнители се бориха за голямата награда – мащаб, който подгря дискусиите за темпо, дължина и фокус на събитието.
Българска следа
В конкурсната програма имаше и българско участие – младата певица Ел-Ма, която се включи в надпреварата за млади таланти, но не достигна до големия финал.
Организация, водещи и звезден парад
Фестивалът протече в пет вечери, със съорганизатор обществената телевизия РАИ. Водещ и творчески директор за втора поредна година беше Карло Конти, който е водил общо пет издания и обяви, че това е последното му такова участие. Стана ясно, че през следващата година задачата ще поеме популярният италиански водещ Стефано Де Мартино.
През петте вечери Конти бе подпомаган от италианската поп дива Лаура Паузини. На сцената се изредиха като ко-водещи и звезди Джан Яман, Пилар Фолиати, Акиле Лауро, Ирина Шейк и новинарската водеща по „РАИ Уно“ Джорджа Кардинатели. Сред супергостите тази година бяха Тициано Феро, Ерос Рамацоти, Алиша Кийс, тенорът Андреа Бочели, моделът Бианка Балти и олимпийските шампионки Лиза Витоци и Франческа Лолобриджида. Награди за цялостен принос получиха легендарният текстописец и продуцент Могол, продуцентката Катерина Казели и певецът Фаусто Леали.
Полемики: малко жени, малко групи
Официалната селекция включи 14 жени (8 соло, 5 в дамска група, 1 в смесен дует) срещу 23 мъже (соло и в дуети) – дисбаланс, който поднови дебата за женското присъствие. Певици от „Бамболе ди Пеца“ и Ариза предложиха водещ и творчески директор следващата година да е Елиза (победителка от 2001 г.), но ангажиментът към Стефано Де Мартино показа, че апелът засега остава нечут.
Друг спорен момент бе липсата на групи: в състезанието участва само една банда – дамската рок и пънк формация „Бамболе ди Пеца“, имаше три дуета, а останалите изпълнения бяха солови.
Преизобилие и еднообразие в програмата
Форматът с 30 песни проточи вечерите след полунощ и според наблюдатели охлади интереса на зрители, привикнали към по-кратки формати. Критики предизвика и липсата на музикално многообразие. Класическата италианска поп балада доминираше в програмата с изпълнения на Марко Мазини и Федец, Томазо Парадизо, Пати Право, Енрико Ниджоти, Леванте, Ариза, Серена Бранкале, Раф, Микеле Брави, Еди Брок, Мара Сатей, Франческо Ренга. Нова трактовка на баладата представиха Найт, Фулминачи, Лео Гасман и Луке, а „Бамболе ди Пеца“ дадоха рок версия. Киело предложи инди поп прочит. Дарген Д’Амико, Мария Антониета и Коломбре, Сайф, Тредичи Пиетро и Дитонелапиага заложиха на класическо италианско танцувално парче, докато Елетра Ламборгини, дуетът LDA и AKA 7even и Самурай Джей избраха латино денс.
От общо 30 претенденти едва трима, освен победителя Сал Да Винчи, показаха по-ясно жанрово разнообразие: Джей-Акс с танцувално кънтри, Малика Аяне с танцувален джаз и Ермал Метан с микс от ориенталски ритми, пицика и фламенко.
Темите в песните бяха предимно за любовта, с епизодични акценти върху връзката родители–деца, личностното търсене, конфликта с обществото и съдбата на децата във война. Еднообразие се видя и в заглавията – „Ти си“ на Леванте дублира предишни фестивални участия (1989, 1997, 2012, 2022), а „Рано или късно“ на Микеле Брави препраща към заглавие от 1965 г.
Лаура Паузини под лупа
Съводещата Лаура Паузини предизвика оживени реакции. Още преди старта намекна, че като утвърдена звезда не би се върнала да се бори за главната награда в Сан Ремо, но не би отказала участие в „Евровизия“. Наскоро тя бе разкритикувана и за съвременната трактовка на италианския химн на откриването на Олимпийските игри на 6 февруари, определена от мнозина като лишена от тържественост. В миналото Паузини отказа да изпее Bella Ciao в телевизионна програма – решение, което също предизвика напрежение.
По време на фестивала критиките продължиха – от визии, напомнящи Мортиша Адамс, през обвинения в плагиатство на емблематична рокля на принцеса Даяна и появата й с чехли, до упрек, че фестът се е превърнал в неин „концерт на конвейер“.
Неподходящи съводещи?
Руският модел и актриса Ирина Шейк бе критикувана за отказ да коментира войната на Русия в Украйна по време на пресконференция.
„Не правя политически коментари, тук съм, за да празнувам любовта, музиката, позитивната енергия… просто съм благодарна да бъда тук“, каза Ирина Шейк.
Певецът Акиле Лауро, представил се силно като съводещ, изчезна от сцената точно преди да анонсира дует с участието на рапъра Федец – негов предполагаем конкурент в миналото за сърцето на една и съща жена.
Разгорещени сцени и спор за цензура
Страстната целувка между Леванте и гостуващата Гая не бе излъчена на живо по РАИ, което отприщи обвинения в цензура.
От обществената телевизия РАИ обясниха, че „е възникнал технически проблем именно в този момент“.
Елетра Ламборгини, „кралицата на купоните“, се оплака от мистериозни „двустранни партита“ в Сан Ремо, които пречели на изпълнителите да спят.
Политиката – неизбежният съпътстващ ритъм
Въпреки желанието на творческия директор Карло Конти да държи политиката настрана, тя бе силно застъпена. Леванте заяви, че ако спечели и се класира за „Евровизия“, ще откаже участие заради присъствието на Израел. Обратната позиция изразиха Лео Гасман и Лаура Паузини, според които изпълнител не бива да бъде наказван за действия на свое правителство.
Ермал Мета представи песента „Звезда звездица“ за палестинско момиченце, чието детство е погълнато от войната в Газа, и всяка вечер излизаше с ново име на палестинско дете на ревера – ръчно пришито от него.
Стрийт арт художничката Лайка акцентира каузата с плаване от Барселона до Сан Ремо с яхта с лика на палестинска жена и графит на палестинско дете като крехка пеперуда, отбелязвайки подготвяна хуманитарна флотилия за Газа през април.
Във финалната вечер прозвуча апел да бъдат защитени 500 милиона деца, живеещи в 56 зони на конфликт по света.
Миграционната тема се прояви и чрез изказване на Маттео Салвини, вицепремиер на Италия и лидер на „Лига“, за Ермал Мета:
„Ермал Мета говори много добър италиански и е пример, че всеки мигрант, който се интегрира добре в Италия, е добре дошъл“, каза Маттео Салвини, вицепремиер и лидер на партия „Лига“.
Журналисти припомниха, че Мета живее в Италия от над 30 години – обяснение за отличния му италиански.
Сблъсъци между левица и десница избухнаха и преди старта заради обявяването на комика Пучи като съводещ – артист, подкрепящ управляващата десница. Организацията на потребителите КОДАКОНС призова да не участват личности, които разделят обществото. Пучи се оттегли, цитирайки заплахи към него и семейството му.
„Неприемливо е идеологическият натиск да стига дотам, че да принуждава някого да се откаже от сцената“, заяви Джорджа Мелони, министър-председател на Италия. „Това показва и двойни стандарти – когато сатирата обижда опонентите на левицата е „свещена“, но когато някой каже нещо, с което левицата не е съгласна, следват призиви за цензура.“
Левицата обвини Мелони, че вплита случая в кампанията за референдума за съдебна реформа, който ще се проведе по-късно този месец.
Спекулациите, че Мелони ще присъства на откриването и ще заеме първия ред, бяха лично опровергани от нея с послание, че Сан Ремо не се нуждае от измислени гости и не бива насила да се политизира.
История, референдуми и един пропуск
Още в първата вечер фестът припомни, че се навършват 80 години от историческия референдум през 1946 г., когато Италия става република и за първи път гласуват жени. На сцената излезе 105-годишната Джана Пратези, гласувала тогава, която подкрепи леви идеи и дори засрами организаторите заради правописен гаф в графика – изписването на „репуплика“ вместо „република“.
Гледаемост и големият въпрос: нужна ли е реформа?
Тази година фестивалът бе следен от средно около 10 милиона зрители на вечер – с около 3 милиона по-малко от предходното издание. От една страна, причините са извън музиката – блясъкът на откриването и закриването на Олимпиадата в Милано и Кортина, както и напрежението в Близкия изток и промените в Иран. От друга – самият формат се оказа тежък, предвидим и твърде дълъг за днешната медийна екосистема.
Парадоксално, в година на големи реформи в Италия и на 80-годишнината от историческия референдум, Сан Ремо диша тежко и, както намекват музикални критици, може би се нуждае от своята реформа – с по-ясен фокус, по-кратки вечери и по-широко жанрово и представително разнообразие.
На кратко
- Победител: Сал Да Винчи; ще представя Италия на „Евровизия“ през май.
- Млади таланти: Николо Филипучи; Кавърни дуети: Дитонелапиага и Тони Питони.
- Българско участие: Ел-Ма не достигна до финала при младите.
- Формат: 5 вечери; 30 песни; организатор РАИ; водещ Карло Конти; догодина – Стефано Де Мартино.
- Полемики: недостатъчно жени и групи; музикално еднообразие; спорове около Лаура Паузини и съводещите.
- Политика: дебати за „Евровизия“ и Израел; палестинска тема; спор с Пучи; цитати от Джорджа Мелони и Маттео Салвини.
- Гледаемост: средно около 10 млн. зрители на вечер – с ~3 млн. по-малко от миналата година.
- Извод: в бурни времена Сан Ремо също изглежда готов за реформа.
