Австрия, Франция, Германия, Унгария, Италия и Словения изпратиха обща позиция до Съвета на ЕС с призив Европейската комисия да преначертае подхода си към предстоящия Акт за цифровите мрежи (DNA). Сигналът, подаден на 29 ноември 2025 г., 9:00 ч. (GMT+1), подновява натиска срещу ключови идеи в пакета – от мрежовите такси до облекчените сливания на телекоми – още преди очакваното представяне на обновения текст през януари 2026 г.
За какво настояват държавите: национален контрол над честотната политика
Същината на възраженията не е нова: шестте столици искат да запазят националния контрол върху политиката и управлението на радиочестотния спектър, както и да се внимава с предпоставките за пренаписване на правилата в полза на т.нар. „равнопоставеност“ между телекомуникационни оператори и цифрови услуги.
В минал период европейски министри изразяваха скептицизъм към въвеждане на механизми за решаване на спорове при взаимно свързване по Интернет протокол (IP), тълкувани на практика като идея за „мрежови такси“. Според тях пазарът работи и националните регулатори имат капацитет да решават спорове самостоятелно.
„Пазарът на взаимно свързване по Интернет протокол в ЕС функционира правилно, а националните регулаторни органи имат опит в решаването на спорове.“
Това е било позицията на министрите от Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика (TTE) през декември 2024 г., когато обсъждаха бялата книга „Как да овладеем нуждите на Европа от цифрова инфраструктура?“ – документ, предвестник на Актa за цифровите мрежи.
„Равнопоставеност“ – да, но не на всяка цена
Министрите поставиха под въпрос и идеята за де факто разширяване на телекомуникационната регулаторна рамка към технологичния сектор, за да се постигне равнопоставеност. В министерския документ се отбелязва, че целта е легитимна, но подходът трябва да е диференциран:
„Това не непременно означава, че за тях трябва да важат едни и същи регулации, тъй като това зависи от дейностите им по веригата на стойността.“
Допълнително беше изразено съмнение към идеята за по-лесни сливания между телекомуникационни компании, като се подчертава, че ефектът върху конкуренцията в държавите членки, които не оперират на паневропейски мащаб, трябва да бъде внимателно отчетен.
Потребителските организации: категорично „не“ на мрежовите такси
През юли коалиция от бизнес и потребителски организации – сред които и Европейската организация на потребителите (BEUC) – остро критикува възраждането на идеята за мрежови такси чрез предложените механизми за IP спорове. В писмото се напомня, че концепциите от 2022 г., популяризирани от телекомуникационни оператори, вече са получили отрицателна оценка.
„Плановете за мрежови такси вече са ясно отхвърлени в предишни консултации поради негативното им въздействие върху потребителите, конкуренцията, иновациите и неутралитета на мрежата и не бива да бъдат отваряни отново.“
Търговската сделка САЩ–ЕС: ангажимент без мрежови такси
В края на август влезе в сила търговско споразумение между САЩ и ЕС. Член 17 на пакта изрично предвижда, че ЕС се ангажира да не въвежда мрежови такси. Дали този ангажимент ще бъде спазен на практика – включително в рамките на Актa за цифровите мрежи – предстои да се види.
Стоп сигнал от Съвета за регулаторен контрол
В края на октомври Съветът за регулаторен контрол на ЕС – независим орган в рамките на Европейската комисия – е издал негативно становище за готовността на Актa за цифровите мрежи, което е осуетило плана на Комисията да публикува проектотекста в късния декември. Самоописанието на органа подчертава ролята му на филтър в ранните етапи на законодателния процес:
„Съветът осигурява контрол на качеството и подкрепа за оценките на въздействието и оценките на Комисията на ранни етапи от законодателния процес.“
Какво означава това за България
За българските потребители и бизнес натискът срещу мрежовите такси и облекчените сливания може да означава запазване на конкуренцията и неутралитета на мрежата, както и по-малко регулаторна несигурност за доставчиците на дигитални услуги. В същото време задържането на реформите може да остави нерешени структурни проблеми – като инвестициите в 5G и оптични мрежи – което ще изисква по-прецизен, етапен подход от Брюксел.
Накратко: 2026 г. се очертава като трудна година за Комисията – с разкрач между националния суверенитет в спектъра, защитата на потребителя и амбицията да се ускори модернизацията на европейската свързаност.
На кратко
- Шест държави от ЕС – Австрия, Франция, Германия, Унгария, Италия и Словения – настояват за ревизия на Актa за цифровите мрежи.
- Министрите от TTE (декември 2024 г.) скептични към мрежови такси и облекчени сливания; подкрепят диференциран подход към „равнопоставеността“.
- Потребителски организации (юли) припомнят, че мрежовите такси са „ясно отхвърлени“ по-рано заради риск за конкуренцията, иновациите и неутралитета.
- Споразумението САЩ–ЕС съдържа ангажимент в член 17: ЕС да не въвежда мрежови такси.
- Съветът за регулаторен контрол (края на октомври) дава негативно становище, отлагайки планирания проект през късния декември; текстът се очаква през януари 2026 г.
