Северна Македония временно спира разговора за конституционни промени, докато не бъдат „адекватно адресирани“ всички грижи на Скопие и не се възстанови доверието с България. Това заяви министърът по европейските въпроси на страната Орхан Муртезани на съвместна пресконференция със шведската му колежка Йесика Розенкранц.
Какво каза Орхан Муртезани
Орхан Муртезани подчерта, че Северна Македония е поела ангажимент за конституционни изменения като условие за преговори с ЕС, но на този етап фокусът е върху възстановяване на диалога със София.
„Разбира се, по конституционните промени трябва да се работи. Това е поето задължение, без което няма преговори и няма членство в ЕС, но както подчертах, в момента ние не можем да говорим за процеса на конституционни промени, когато не всички наши грижи и дилеми не са адекватно адресирани. За да бъдат адресирани, трябва да се установи редовен диалог, да се върне доверието между двете съседни страни, за да можем по европейски начин да градим общо европейско бъдеще“.
Той допълни, че в момента се работи с европейските партньори по възстановяване на комуникацията със София.
„Това, по което постоянно се работи след местните избори заедно с нашите европейски партньори, е установяване на диалога и връщане на доверието, защото без диалог и доверие не може да става дума за преодоляване на проблема. В момента се правят усилия за установяване на диалог и изграждане на доверие, а след това ще става дума и за възможните начини за преодоляване на проблема“.
Позицията на Стокхолм: диалог – да, но и конституционни промени
Министърката по европейските въпроси на Швеция Йесика Розенкранц приветства усилията за добросъседски разговор, но напомни, че условието за напредък към ЕС е ясно.
„Подкрепяме всеки добър диалог, който може да се постигне в този контекст, а за самия процес Швеция знае, че когато се приемат конституционните промени, ЕС и всички държави членки трябва да уважат това споразумение и веднага след това формално да започнат преговорите“.
Политическият фон: „френското предложение“, протоколите и ангажиментите към София
През юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да стартират преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Страната трябва да спазва и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., както и два протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че следващата междуправителствена конференция с ЕС ще се проведе след като българите бъдат включени сред държавотворните народи в преамбюла и два члена на македонската конституция. В същия документ Скопие потвърждава ангажимент, че нищо от Конституцията не може да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България за защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Това де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда още противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югославските служби.
Политически сигнали от Скопие
Дебатът в Северна Македония се изостри през последните дни. Президентът Гордана Силяновска-Давкова спомена идеята за нов, трети протокол с България като едно от „креативните решения“. Междувременно вицепремиерът Александър Николоски заяви на 27 ноември, че
„няма да има конституционни промени под български диктат“.
Какво следва
Скопие залага на етап на възстановяване на доверието и диалога с България, преди да отвори отново процедурата по конституционните изменения. От своя страна държавите членки на ЕС, включително Швеция, настояват: след приемане на промените преговорите трябва да започнат незабавно. В центъра на процеса остават изпълнението на поетите ангажименти и ограничаването на езика на омразата, за да се върне политическият капитал и доверието между София и Скопие.
На кратко
- Скопие не отваря конституционните промени сега – приоритет са диалогът и доверието с България.
- ЕС условие: включване на българите в преамбюла и два члена на Конституцията; спазване на Договора от 2017 г. и двата протокола.
- Швеция: след приемане на промените преговорите с ЕС трябва да тръгнат незабавно.
- Политически контекст: идея за „трети протокол“, а опозиционни гласове настояват, че няма да има промени „под български диктат“.
- Протоколни ангажименти: срещу езика на омразата, реабилитация на жертвите на комунизма и отваряне на архивите.
