Основните културни институции на днешен Смолян започват своя път от читалище „Христо Ботев – 1871“. Това подчерта председателят на читалището Иван Иванов по време на представяне на новия брой на списание ЛИК в националния пресклуб на БТА в Смолян.
Люлка на културата: 155 години история и 64 активни състава
Народно читалище „Христо Ботев“ отбелязва 155 години и днес е най-голямото в страната с 64 действащи състава, посочи Иван Иванов. Читалището е сред опорните точки на духовността в Смолянско, съхранило българската култура и свободолюбив дух още преди Освобождението на Родопите. По думите му, стиховете на „Мила родино“ са били химн на читалището, преди да станат химн на България.
От НЧ „Христо Ботев – 1871“ тръгват Регионалният исторически музей, Регионалната библиотека, Художествената галерия, Родопският драматичен театър, ансамбъл „Родопа“, Клубът на дейците на културата и други културни институции. През последните години се наблюдава и обратна тенденция – към читалищните редици се присъединяват емблематични фолклорни музиканти и формации, сред които „101 каба гайди“, както и музиканти от закрития Детско-юношески ансамбъл в Смолян.
Сцена и участници: живи съкровища и нови поколения
Представянето на ЛИК в Смолян събра Костадин Илчев – ръководител и основател на оркестър „101 каба гайди“, вписан в листата „Живи човешки съкровища“, Красимира Чуртова – известна гайдарка и педагог, преподавателките в Детската музикална школа Мария Марковска и Здравка Субашиева, координатора на Регионалния академичен център на БАН д-р инж. Момчил Караиванов и фотографа Сашо Сарандалиев.
ЮНЕСКО и каузата „българска гайда“
По думите на председателя Иван Иванов, инициативата за вписване на българската гайда в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО е дело на родопчани. Той открои заслугата на Таня Марева – историк и бивш директор на РИМ – Смолян, доц. Ангел Янков и доц. Наталия Рашева за подготовката на документацията по номинацията.
Ръководителят на „101 каба гайди“ Костадин Илчев припомни, че интересът към родопската каба гайда е скочил след явяването на формацията за „Рекордите на Гинес“ в зала 1 на НДК, а днес много млади хора избират този инструмент. По думите му, смолянски гайдари поддържат традицията и в Ню Йорк, където има филиал на „101 каба гайди“. Илчев определи вписването на българската гайда в листата на ЮНЕСКО като заслужено признание.
„Интересът към родопската каба гайда многократно се увеличи, след явяването на ‘101 каба гайди’ на изпълнението за ‘Рекордите на Гинес’ в зала 1 на НДК“, каза Костадин Илчев.
„Без родопската каба гайда няма живот – нейната музика ни съпътства и в най-щастливите, и в най-тъжните ни моменти“, допълни Костадин Илчев.
От Космоса до Родопите: мисията на гайдарската школа
Красимира Чуртова, ръководител на детската гайдарска школа към читалище „Христо Ботев“, е категорична, че традицията е жива и трябва да се пази стилово чиста.
„Каба гайда звучи не само в Космоса, но и на много места по света, достигайки до САЩ, Япония, Австралия“, каза Красимира Чуртова.
Школата вече носи името на прочутия изпълнител от Гела Михаил Калфов, а женският състав е кръстен на Гайдаджи Чока – жената гайдарка от Стойките, живяла преди век и половина.
„Във всички трудни времена България е преминавала и оцелявала благодарение на фолклора, на вярата, на българското училище и читалище“, подчерта Красимира Чуртова.
Педагогика с дълга памет: хиляди ученици и 60 години отдаденост
Здравка Субашиева, преподавателка по акордеон в Детската музикална школа към читалището, посочи, че през школата са минали хиляди ученици, а самата тя преподава вече 60 години на няколко поколения смолянски музиканти. Тя изрази надежда дейността да бъде продължена от нейни възпитаници, завършили музикално училище или академия, макар мнозина да не се насочват към работа като читалищни преподаватели заради минимално заплащане. Сред дългогодишните педагози е и пианистката Мария Марковска, а в последните години в школата постъпват и курсисти над 40 години.
„Хиляди ученици са преминали през музикалната школа на читалището“, каза Здравка Субашиева.
Архив и памет: 140 филма чакат дигитализация
Фотографът Сашо Сарандалиев съобщи, че всички събития, концерти и изяви на читалището през последните 20 години са заснети и съхранени във фотографски и видео архив. В НЧ „Христо Ботев“ е открит и музей на фотографското и кино движение в Смолян. В архива на създадения преди 60 години кино-фото клуб „Орфей“ има запазени над 140 заснети филма, за които читалището очаква държавна подкрепа за финансиране на дигитализацията.
„Всички събития, концерти и изяви на читалището през последните 20 години се заснемат във фотографски и видео архив“, уточни Сашо Сарандалиев.
Наука и звук: доказан позитивен ефект върху организма
д-р инж. Момчил Караиванов, координатор на Регионалния академичен център на БАН в Смолян, съобщи за изключително добро взаимодействие с читалището. Той припомни, че преди 5 години акад. Генадий Маклаков от Института за космически изследвания е извършил изследване и измерване с апаратура на влиянието на родопската каба гайда върху човешкия организъм.
„Резултатите показват, че освен чисто емоционалното въздействие, слушането на каба гайда играе изключително позитивно влияние върху човешкия организъм“, каза д-р инж. Момчил Караиванов.
По думите му популяризирането на каба гайдата и на Родопите изисква цялостна политика.
Обобщение
- НЧ „Христо Ботев – 1871“ в Смолян е на 155 години и е най-голямото читалище у нас с 64 състава.
- От него тръгват ключовите културни институции на града – музей, библиотека, галерия, театър и ансамбъл „Родопа“.
- „101 каба гайди“ и водещи фолклорни музиканти са част от читалищната общност; има филиал в Ню Йорк.
- Родопската каба гайда търпи бум в интереса след изпълнението за „Рекордите на Гинес“ в НДК.
- Гайдарската школа носи името на Михаил Калфов; женският състав – на Гайдаджи Чока.
- Музикалната школа отчита хиляди ученици; Здравка Субашиева преподава акордеон от 60 години.
- Архивът пази над 140 филма от клуб „Орфей“; нужно е финансиране за дигитализация.
- Изследване на акад. Генадий Маклаков показва позитивно влияние на каба гайдата върху организма.
