Темата накратко:
Арх. Белин Моллов предупреждава, че София губи своя уют поради хаос в градската среда — от препълнени контейнери и вандализъм до липса на поддръжка на зелените площи. Той подчертава, че много от проблемите не изискват милиони, а организация, контрол и ангажираност на гражданите.
София има природни и исторически предимства, но усещането за безредие расте. Арх. Белин Моллов, архитект и консултант по градско планиране и регионална политика, заяви в интервю за БГНЕС, че столицата разполага със стратегическо местоположение, минерални извори, планина и богата зелена система, но ежедневната среда все по-често създава впечатление за хаос.
Според него проблемите не са само финансови. „Не, София все още не е уютен град, но тя е нашият дом. А всеки се стреми домът му да бъде уютен“, каза арх. Белин Моллов. Той посочи, че много от недъзите могат да се коригират с по-добра организация и контрол, както и с по-активно участие на жителите.
Един от основните проблеми е трафикът. Арх. Моллов отбелязва, че през последните десетилетия София се е разраснала бързо, което доведе до сериозно натоварване на транспортната мрежа. Той посочи:
„Колите в София станаха почти толкова, колкото са хората. Всяка сутрин хиляди автомобили влизат от Перник, Ботевград и околните населени места, защото работните места са концентрирани в столицата. Това вече не е само транспортен проблем – той е свързан с икономиката, регионалното развитие и градското планиране.“
Друг ежедневен проблем, който създава усещане за безредие, са нерегламентираните отпадъци и недостатъчната поддръжка на контейнерите. Арх. Моллов описва сцени с „планини от отпадъци“ в кварталите и подчертава, че това е въпрос на устойчиво решение, което засега липсва.
Графитите и уличният вандализъм са още една тема в разговора му. Той прави разграничение между качественото улично изкуство и безразборното оскверняване на фасади. „Това няма нищо общо с градското изкуство. Истинското улично изкуство обогатява средата, а не унищожава фасадите на току-що ремонтирани сгради. Това, което виждаме в София, е вандализъм“, казва арх. Моллов. Той отбеляза, че има успешни примери за стенописи, реализирани със съдействието на общините, но масовото изписване на сгради налага по-строги мерки.
Архитектът подчертава и неизползваните природни ресурси на града. Според него София някога е имала 13 минерални бани, а днес работи само една. Той посочва, че аргументът „имаме баня вкъщи“ не е основание за отказ от тези природни богатства, които влияят на здравето и качеството на живот.
Витоша също е сред предимствата, които могат да подобрят туризма и живота в столицата. Арх. Моллов приветства идеи като изграждането на линеен парк по поречието на Владайската река и вижда в подобни проекти правилната посока за развитие.
За зелената система той казва, че е едно от най-големите преимущества на София в сравнение с много западноевропейски градове. Все пак предупреждава, че липсата на поддръжка създава проблеми: „Има сгради – паметници на културата, чиито фасади буквално са скрити зад дървета, израснали без контрол. Зеленината е необходима, но тя също трябва да бъде професионално управлявана.“
Като положителен пример арх. Моллов дава развитието на метрото. Той отбелязва, че то е „чисто, добре организирано и хората пазят реда“, което показва, че когато средата е поддържана, гражданите започват да се отнасят към нея с повече уважение. По думите му наземният транспорт все още изостава заради автомобилния трафик, но информационните системи и обновяването на подвижния състав са стъпки напред.
Арх. Моллов настоява, че много от задачите не изискват милиони инвестиции, а ясни управленски решения. „Става дума за организация и контрол. Като приоритет трябва да се поставят чистотата, поддръжката на зелената система и премахването на графитите. Това са организационни задачи, а не въпрос единствено на финансиране“, посочи той.
Той изрази и загриженост за начина, по който се променя силуетът на столицата. Архитектът не приема, че знакови сгради като Министерството на земеделието (някогашната Областна палата) са били „смачкани“ от небостъргачи, построени непосредствено до тях. По негово мнение подобни решения изкривяват историческия образ на града и показват липса на дългосрочна визия.
Арх. Белин Моллов завърши с призив за по-активно гражданско участие: „Когато общината търси мнението на хората, веднага се появяват граждански инициативи, професионални общности и млади хора с идеи. Това носи удовлетворение за всички. София има потенциал да бъде много по-уютен град, ако започнем да решаваме ежедневните проблеми заедно.“
