Суровият климат, липсата на инфраструктура и сложната геология в Гренландия засега държат на пауза мечтите за бързо отваряне на мини за редки химични елементи – ключови за електромобили, вятърни турбини, роботи и изтребители. Дори политическият натиск от САЩ да понижи бариерите, експерти предупреждават: добивът на острова може да е невъзможен още години.
Геополитика срещу сурова реалност
Вашингтон постави за приоритет да разхлаби зависимостта от китайските доставки, след като Китай ограничи износа на редки минерали в отговор на американските мита. Администрацията на САЩ вече е инвестирала стотици милиони долари (стотици милиони евро) и дори е придобила дялове в компании по веригата – от добива до рециклирането.
Идеята, че контролирането на Гренландия би решило проблема, периодично изплува във Вашингтон. В петък тогавашният президент Доналд Тръмп заяви:
„Ще направим нещо в Гренландия, независимо дали им харесва или не.“
Той обвърза темата и с арктическата сигурност:
„Не искаме Русия или Китай да превземат Гренландия и няма да позволим на Русия или на Китай да са ни съседи. Това няма да стане.“
Но според експерти фокусът върху острова е по-скоро геополитически, отколкото суровинен. Трейси Хюз, основател и изпълнителен директор на Института за критични минерали, коментира:
„Фиксацията спрямо Гренландия винаги е била свързана по-скоро с геополитически позиции, отколкото с реалистично решение за доставки на суровини за технологичния сектор.“
„Еуфорията силно надминава суровата научна и икономическа реалност, свързана с тези минерали.“
Първата пречка: няма пътища, няма ток
Дори в по-достъпния юг на острова има малко пътища и никакви железопътни линии. „Основното предизвикателство пред минодобива в Гренландия, разбира се, е отдалечеността… евентуално минно предприятие ще трябва да създаде такъв достъп“, казва Диого Роса, изследовател по икономическа геология в Геоложката служба на Дания и Гренландия. По думите му, на място трябва да се осигури и производство на електроенергия, а експерти да бъдат привлечени от чужбина.
Крехка екосистема, тежък отпечатък
Арктическата природа е крехка и рисковете от замърсяване са сериозни, особено когато Гренландия инвестира в туризъм. „За отделянето на минералите от скалите са необходими токсични химикали, което може да доведе до силно замърсяване, както и последващата преработка“, предупреждава Патрик Шрьодер, старши научен сътрудник в програмата „Околна среда и общество“ на „Чатъм Хаус“ в Лондон. Често редките минерали се срещат заедно с радиоактивен уран.
Технологичен възел: евдиалит вместо карбонатити
Гренландските редкоземни елементи се съдържат основно в евдиалит – сложен тип скала, от който досега никой не е разработил рентабилна технология за извличане. На други места в света тези елементи обикновено се намират в карбонатити, за чието преработване има изпитани методи. Добавете към това ледена покривка през по-голямата част от годината и замръзнали фиорди – и уравнението става още по-трудно.
Ресурс има, но на хартия
В скалите на острова се оценява наличието на около 1,5 милиона тона редки минерали. Но проектите основно са в фаза на проучвания и не са преминали към реален добив. Дори ентусиазирани инвеститори често се сблъскват с трудната икономика на Арктика.
Пазарна реалност: Китай диктува цените и преработката
Дори най-обещаващите проекти могат да се окажат без печалба, ако Китай пусне свръхколичества и свали цените – практика прилагана неведнъж. Сега над 90 процента от редките минерали в света идват от Китай, а повечето суровини се преработват именно там.
Инвеститорски импулси и дългият път до мина
Тази седмица акциите на компанията „Критикъл Метълс“ (Critical Metals) поскъпнаха повече от двойно, след като тя обяви план за пилотен завод в Гренландия още тази година. Но и тя, и още десетина дружества, които проучват залежи на острова, са далеч от реална мина и трябва да осигурят още стотици милиони долари (стотици милиони евро).
Алтернативи извън Арктика
Според експерти САЩ трябва да подкрепят утвърдени играчи и проекти на достъпни локации, вместо да гонят нови мини в Гренландия, Украйна или Африка. В самите САЩ и в партньорски държави като Австралия има проекти в по-напреднала фаза. Американското правителство вече е инвестирало директно в оператора на единствената мина за редки минерали в САЩ – „ЕмПи Матириълс“ (MP Materials), както и в компания за добив на литий и в дружество за рециклиране на батерии и продукти с редкоземни елементи.
Скот Дън, главен изпълнителен директор на „Новеон Магнетикс“ (Noveon Magnetics), смята, че тези инвестиции са правилният ход, но промяната ще е бавна:
„Много малко хора могат да се похвалят с успехи в някоя от тези области, и очевидно оттам трябва да започнем, особено ако става дума за американското правителство.“
Компанията му вече произвежда над 2000 тона магнити годишно в завод в Тексас от елементи, които получава извън Китай.
Какво следва за Гренландия
Дори с политическа воля и капитал, стартът на минодобив в Гренландия остава несигурен. „Всички се борят да стигнат до тази крайна цел. А ако отидете в Гренландия, сякаш се връщате назад“, казва Иън Ланге, професор по икономика в Колорадския минен университет.
Възможно е геополитическите мотиви – сдържането на Русия и Китай в Арктика – да надделяват над суровинната логика. Но засега суровата природа и липсата на инфраструктура остават непреодолимата бариера между Гренландия и глобалния пазар на редки минерали.
На кратко
- Пречките: студ, липса на пътища и ток, сложна геология (евдиалит), крехка екосистема.
- Геополитика: натиск от САЩ да се намали зависимостта от Китай; стремеж за влияние в Арктика.
- Пазарът: Китай държи над 90% от добива и преработката и може да свали цените.
- Инвестиции: стотици милиони долари (стотици милиони евро) насочени към веригата – от добив до рециклиране.
- Перспектива: около 1,5 млн. тона ресурси в Гренландия, но проектите са в ранна фаза; дори обещаващите могат да останат нерентабилни.
