Една от шест бактериални инфекции по света вече не се повлиява от стандартни антибиотици, предупреждава нов доклад на Световната здравна организация (СЗО). Изводите стъпват на данни от над 23 милиона случая в 104 държави през 2023 г. и очертават тревожен ръст на антимикробната резистентност от 2018 г. насам.
Антимикробната резистентност (АМР) възниква, когато бактерии и други причинители на инфекции се променят до степен, че стандартните лекарства вече не ги контролират. Тя засяга инфекции на кръвта, червата, пикочните пътища и сексуално предавани инфекции. Хората ускоряват процеса, когато спират антибиотика преди края на предписания курс или когато антибиотици се изписват при заболявания, за които не помагат.
Къде расте рискът най-бързо
По данни на СЗО съпротивляемостта се е увеличила при около 40% от анализираните комбинации патоген–антибиотик от 2018 г. насам. Проблемът е особено изразен в страни с ниски и средни доходи, където наблюдението на АМР, микробиологичната диагностика и достъпът до ефективни алтернативи често са ограничени.
В Югоизточна Азия и Източното Средиземноморие към днешна дата една от три бактериални инфекции показва резистентност към антибиотици. В Африка съотношението е една от пет. Но нито един регион не е защитен: според оценки за богатите държави смъртните случаи, при които АМР е основна причина, може да нараснат от 125 000 до 192 000 годишно между 2021 и 2050 г.
„Антимикробната резистентност изпреварва достиженията на съвременната медицина и застрашава здравето на семейства по целия свят“, заяви генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.
Болничните инфекции водят ръста
Докладът на СЗО посочва, че Грам-отрицателните бактерии – честа причина за тежки болнични инфекции – увеличават резистентността най-бързо. Инфекциите в кръвта могат да доведат до сепсис, органна недостатъчност и смърт.
В части от Африка Klebsiella pneumoniae и Escherichia coli показват над 70% резистентност към ключови антибиотици, което оставя малко работещи терапевтични варианти. Salmonella и Acinetobacter все по-често не се повлияват от карбапенеми и флуорохинолони – лекарства, които обичайно са сред последните линии на защита.
Особено тревожен сигнал идва от лечението на гонорея: в части от Източното Средиземноморие се отчитат ранни признаци на резистентност към цефтриаксон – последната останала ефективна терапия за едно от най-разпространените сексуално предавани заболявания.
Какво препоръчва СЗО
СЗО призовава страните да намалят употребата на мощните антибиотици от т.нар. списък „Watch“ и да гарантират, че 70% от световната употреба на антибиотици ще идва от първа линия лекарства „Access“ до 2030 г. – цел, поставена от ООН миналата година.
„Нашето бъдеще зависи и от това да укрепим системите за предотвратяване, диагностика и лечение на инфекции и да ускорим иновирането на следващо поколение антибиотици и бързи молекулярни тестове на място“, допълни Тедрос Аданом Гебрейесус.
Защо това е важно за България
Макар докладът да подчертава регионални различия, никакъв регион не е защитен от АМР. Европа – включително и България – е изправена пред нарастващ натиск върху болниците: болничните инфекции и тежките кръвотокови инфекции в комбинация с ограничени терапевтични опции увеличават риска за пациенти в интензивните отделения, онкологичните клиники и при оперативни лечения.
Здравните власти и специалистите по инфекциозни болести от години настояват за рационална употреба на антибиотици: само при необходимост, в правилната доза и продължителност, след микробиологично изследване и по възможност със специалистичен контрол. От ключово значение са и ваксинацията, строгата болнична хигиена и антибиотичният стюардшип – координирани програми за оптимална употреба на антимикробни средства.
Какво показват данните в числа
Ключови констатации от доклада на СЗО:
- 1 от 6 бактериални инфекции в световен мащаб е резистентна към стандартни терапии.
- Анализът обхваща над 23 милиона случая в 104 държави (2023 г.).
- Резистентността расте при около 40% от изследваните комбинации патоген–антибиотик спрямо 2018 г.
- В Югоизточна Азия и Източното Средиземноморие – резистентна е 1 от 3 бактериални инфекции; в Африка – 1 от 5.
- В части от Африка резистентността при Klebsiella pneumoniae и E. coli надхвърля 70%.
- Появяват се сигнали за резистентност към цефтриаксон – последна линия срещу гонорея – в части от Източното Средиземноморие.
- В държавите с високи доходи смъртните случаи, свързани с АМР, се очаква да нараснат от 125 000 до 192 000 годишно между 2021–2050 г.
Какво можем да направим днес
Експерти припомнят: не приемайте антибиотици без лекарска препоръка, не прекъсвайте лечението преждевременно и избягвайте самолечение за вирусни заболявания, при които антибиотиците не помагат. Личните лекари и болниците имат ключова роля в правилното предписване, бързата диагностика и изолация на резистентни патогени, а държавните институции – в осигуряването на достъп до качествени тестове и наблюдение на резистентността.
На кратко
- СЗО алармира: 1 от 6 бактериални инфекции в света е резистентна към стандартни лекарства.
- Рискът расте най-бързо при болничните Грам-отрицателни инфекции, включително кръвотокови.
- Над 23 млн. случая в 104 държави (2023 г.) и ръст при 40% от комбинациите.
- Регионални различия: 1 от 3 в Югоизточна Азия и Източното Средиземноморие; 1 от 5 в Африка.
- Първи сигнали за резистентност към цефтриаксон при гонорея в части от Източното Средиземноморие.
- Цел на ООН и СЗО: 70% от употребата да е с „Access“ антибиотици до 2030 г.
- Експертен съвет: рационална употреба, микробиологична диагностика и болнична хигиена – и в България.
