Бюджет 2026 е пряк резултат от случилото се в обществено-политическия живот у нас през последните 4 години. Това заяви министърът на финансите Теменужка Петкова в телевизионно интервю, коментирайки подготвяната рамка и критиките към нея.
Какво стои зад оценката на финансовия министър
По думите на Петкова, предложената финансова рамка е „план-сметка“, която ясно показва липсата на устойчиво управление през този период.
„Този план – сметка показва политическото безвремие, липсата на стабилност, на редовно правителство, което да поеме отговорност за политиките, които предлага. Всички тези служебни правителства идваха и си отиваха. Популизмът в публичните финанси беше изключително голям.“
Тя подчерта, че е чула „много коментари“ и „много критики“, но не е открила аргументи, които да подкрепят тезите на критиците.
„Чуха се много коментари, много критики. Вслушах се във всички, но за съжаление не мога да чуя аргументи в посока на подкрепа на тезите на критиците.“
Кои са политическите отговорности според Петкова
Според финансовия министър, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и служебните правителства на президента Румен Радев имат ключова роля за сегашната ситуация и динамиката на публичните финанси.
Разходи, дълг и дефицит: спорните точки
Една от основните критики към рамката за 2026 г. е свързана с високите разходи и нивата на дълга. Петкова обясни, че значителна част от нарастването е следствие от промени в законодателството, приети през предишни мандати.
„Една от критиките на опозицията е свързана с това, че този бюджет е с много високи разходи, с висок дълг. Всички те почиват на промени в законодателството. Как беше формирана минималната работна заплата? Нека да си припомним. През февруари 2023 г. министърът на финансите Асен Василев предложи и беше прието от страна на парламента минималната работна заплата да бъде 50% от средната брутна работна. Тоест, той въведе автоматизма при определянето на минималната работна заплата и на практика обезсмисли диалога в рамките на Тристранния съвет, който се води при определянето на параметрите на минималната работна заплата. Тя, от своя страна, пък е свързана с поредица от плащания в областта на социалната сфера, които са обвързани с минималната работна заплата. И естествено, когато тя се увеличава, се увеличават и разходите в социалната сфера.“
Петкова допълни, че според нея Асен Василев е превърнал в правило поддържането на бюджетен дефицит от 3%.
„Заплати и пенсии – да, но през растеж“
Финансовият министър заяви, че увеличаването на доходите е цел, която трябва да се постига с ръста на икономиката, а не с натрупване на нов дълг.
„Нямаме нищо против увеличаването на заплатите и пенсиите, но това трябва да се случва през развитието на икономиката. И тук е големият грях на Асен Василев, тъй като той не каза истината на българските граждани. Той взимаше заеми, за да увеличава пенсии и заплати.“
Контекст и рамка на дебата
Дискусиите около дефицита от 3% продължават на фона на необходимостта публичните политики да се съобразяват с устойчивостта на финансите. Петкова настоя за предвидимост и „истина към гражданите“ при представяне на възможностите на бюджета през 2026 г.
Накратко
- Министърът на финансите Теменужка Петкова определи Бюджет 2026 като отражение на 4-годишно политическо безвремие.
- Критиките за високи разходи и дълг, по думите ѝ, произтичат от законодателни промени.
- Минималната работна заплата е обвързана на 50% със средната брутна от февруари 2023 г.
- Според Петкова Асен Василев е нормализирал дефицит от 3%, което не бива да е самоцел.
- Доходите трябва да растат чрез икономически растеж, а не чрез дълг, подчерта тя.
