Президeнтът на САЩ Доналд Тръмп произнесе най-дългото в историята „Състояние на съюза“ – близо 1 час и 48 минути, очертавайки розова картина за икономиката у дома, минимизирайки удара от решението на Върховния съд на САЩ срещу неговите глобални мита и изграждайки аргумент за възможен нов военен удар по Иран. Макар Европа да беше споменавана пестеливо, последиците за ЕС и България от речта са осезаеми – от търговията и енергетиката до сигурността и НАТО.
Поглед към междинните избори в САЩ
С отслабващ рейтинг на одобрение и притеснения за посоката на икономиката, Тръмп насочи посланията си към междинните избори през ноември. Той описа икономиката като силно ускоряваща:
„Икономиката ‘бръмчи както никога досега’, бензинът, ипотеките и лекарствата поевтиняват, борсата расте. ‘Милиони и милиони американци печелят.’“ – заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп.
Оптимизмът обаче рискува да звучи неадекватно на фона на реалните затруднения на домакинствата. По данни на Центъра AP-NORC за обществени изследвания, едва 39% от пълнолетните американци са одобрявали икономическата политика на Тръмп през февруари.
Поляризацията в залата на Конгреса беше видима. Републиканците аплодираха често, а мнозина демократи изобщо бойкотираха събитието или останаха седнали. Тръмп атакува опонентите си, като на моменти повишаваше тон:
„Тези хора са луди, казвам ви, луди са… Демократите унищожават тази страна.“ – каза Доналд Тръмп.
Президентът призова законодателите да подкрепят законопроекта „SAVE America Act“, изискващ доказателство за гражданство при гласуване – идея, която той от години защитава на база на необосновани твърдения за измами с „нелегални чуждестранни“ избиратели. Подобни внушения бяха използвани и след загубата му през 2020 г., а наблюдатели предупреждават, че те може отново да послужат за оспорване на резултатите, ако републиканците изгубят мнозинството си в Камарата на представителите и Сената.
Напрежението ескалира, когато конгресменът от Минесота Илхан Омар прекъсна речта, скандирайки към президента:
„Вие убихте американци!“ – извика Илхан Омар, визирайки смъртта на двама протестиращи от ръцете на федерални агенти, изпратени миналия месец в Минеаполис.
Омар напусна залата преди финала на изказването. Междинният вот през ноември може да се окаже решаващ за съдбата на втория мандат на Тръмп – демократите имат реален шанс да обърнат няколко ключови места и да си върнат контрола над Камарата.
Безразличие към решението на Върховния съд за митата
След като Върховният съд на САЩ отмени глобалната тарифна политика на администрацията му, Тръмп избра по-умерен тон. Ако преди нарече съдиите, гласували против, „срам за семействата си“, този път той определи решението като „нещастно“.
Вместо да отстъпи, президентът защити митническата стратегия и обяви повишение на глобалните мита от 10% на 15%. Той увери, че „почти всички държави и корпорации“ ще запазят вече договореното, защото алтернативата – нова сделка при по-твърди условия – би била „много по-лоша“ за тях:
„Правната власт, която имам като президент да сключа нова сделка, може да е далеч по-неизгодна за тях, затова ще продължат по същия успешен път, който договорихме преди нещастната намеса на Върховния съд.“ – каза Доналд Тръмп.
В публикация в социалните мрежи ден по-рано Тръмп отправи предупреждение към страни, които биха „играли игрички“ с решението на съда – те ще се сблъскат с „много по-високо мито и по-лошо“ от последно договореното.
За Европа и България това означава вероятна по-голяма волатилност в търговията и риск от ответни мерки. Засегнати биха били износът на машини, метални изделия, фармацевтика и селскостопански продукти – ключови пера за редица държави от ЕС, включително български компании, работещи с американския пазар.
Външната политика остава на заден план – с изключение на Иран
Речта беше доминирана от вътрешни теми, но Тръмп все пак отчете няколко външнополитически „победи“ – крехко примирие в Газа, завръщане на заложници, залавянето на автократичния лидер Николас Мадуро във Венецуела и натискът към съюзниците в НАТО да вдигнат разходите за отбрана. За Европа говори оскъдно, макар че по-рано през годината разклати доверието в трансатлантическата сигурност, отказвайки да изключи употреба на военна сила за овладяване на Гренландия.
Скептицизмът към външната му политика расте у дома. По данни на AP-NORC, цели 61% от пълнолетните американци не одобряват как Тръмп се справя във външната политика, а 56% смятат, че той е „преминал границата“ при използването на американските военни зад граница.
Въпреки това Тръмп запази твърд тон към Иран, очертавайки логика за нов мащабен военен удар. По думите му, Иран вече разполага с ракети, които могат да застрашат Европа, и работи по ракети, „които скоро ще достигат“ и САЩ. Президентът подчерта предпочитание към дипломацията, но очерта и червена линия:
„Моето предпочитание е да решим този проблем чрез дипломация. Но едно е сигурно – никога няма да позволя на спонсор номер едно на терора в света, какъвто те безспорно са, да има ядрено оръжие. Не можем да допуснем това.“ – каза Доналд Тръмп.
За ЕС и България подобна ескалация би означавала повишени рискове за европейската сигурност, потенциални удари върху енергийните пазари и необходимост НАТО да поддържа по-висока готовност по източния и южния фланг. В същото време все по-твърдият тон към съюзниците за разходи за отбрана подсказва, че дискусиите за споделяне на тежестта в НАТО ще се изострят.
Какво означава това за Европа и България
Три основни извода изпъкват за Брюксел и столиците в ЕС: първо, междинните избори в САЩ ще определят свободата на действие на Белия дом по търговия и сигурност; второ, митата вероятно ще останат инструмент за натиск въпреки съдебните спорове; трето, Иран отново е на прага на криза, способна да разклати регионите, от които Европа зависи икономически и стратегически. За България това означава да следи внимателно търговската си експозиция към американския пазар, да засили координацията в рамките на ЕС и активно да подкрепя съвместните позиции в НАТО.
Обобщение
- Тръмп произнесе рекордно дълга реч – близо 1 час и 48 минути – с фокус върху вътрешната политика и предстоящите междинни избори.
- Въпреки решението на Върховния съд срещу глобалните мита, Белият дом настоява за повишение от 10% на 15%, с предупреждения към държави, които „играят игрички“.
- AP-NORC: 39% одобряват икономическата политика; 61% не одобряват външната; 56% смятат, че употребата на военна сила в чужбина е „прекалена“.
- Външната политика остана на заден план, но Иран е във фокуса; Тръмп предупреди за ирански ракети, застрашаващи Европа, и заяви, че няма да допусне Иран да има ядрено оръжие.
- Значение за ЕС и България: очаквайте по-голяма търговска непредвидимост, засилен дебат в НАТО и потенциални енергийни сътресения при ескалация с Иран.
