Президентът на САЩ Доналд Тръмп свърза отказа да получи Нобелова награда за мир с по-твърда външна политика и поиска НАТО да улесни американски контрол над Гренландия. В писмо до министър-председателя на Норвегия Юнас Гар Стьоре той заявява, че вече не се чувства длъжен да мисли единствено за мира и обяви 10-процентни мита върху осем европейски държави заради съпротивата им срещу идеята САЩ да поемат контрол върху автономната датска територия.
Какво пише Тръмп в писмото
В писмо, изпратено до Юнас Гар Стьоре и препратено до няколко европейски посолства във Вашингтон, Тръмп повтаря оплакванията си за Нобеловата награда и искането САЩ да контролират Гренландия.
"Скъпи Юнас: Като се има предвид, че Вашата страна реши да не ми присъди Нобеловата награда за мир за това, че спрях 8 войни ПЛЮС, вече не чувствам задължение да мисля единствено за мира, макар че той винаги ще бъде водещ, но сега мога да мисля и за това кое е добро и правилно за Съединените американски щати."
"Дания не може да защити тази земя от Русия или Китай и изобщо защо те имат ‘право на собственост’. Няма писмени документи, има само това, че преди стотици години там е акостирала лодка, но и ние сме имали лодки, които са акостирали там."
"Направил съм повече за НАТО от всеки друг човек от създаването му насам и сега НАТО трябва да направи нещо за Съединените щати. Светът не е сигурен, освен ако нямаме Пълен и Тотален Контрол над Гренландия. Благодаря! Президент Доналд Джей Тръмп."
Мита срещу осем държави и общ европейски отговор
През уикенда Тръмп обяви 10-процентни мита върху: Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия. Осемте страни реагираха с необичайно общо изявление, че заплахите "подкопават трансатлантическите отношения и крият риск от опасна низходяща спирала".
Шест от засегнатите държави са в Европейския съюз, който действа като единна икономическа зона за търговията. След извънредни разговори председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви, че лидерите са единни, че "митата биха подкопали трансатлантическите отношения и са несъвместими със споразумението за търговия между ЕС и САЩ", като допълни за "готовност да се защитим срещу всякаква форма на принуда" и намекна за свикване на среща на върха.
Скандинавският отговор: диалог, но без натиск
Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен заяви в Осло, че диалогът със САЩ е започнал и "няма да се откажем от него… ще продължим по този път — освен ако САЩ не решат друго".
"Няма да позволим да бъдем поставяни под натиск и подобни заплахи (за американски мита) са недопустими между близки съюзници." — каза норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде.
Изпращането на войски от някои европейски държави за участие в датско военно учение в Гренландия се приема като завой към по-твърда линия спрямо Вашингтон.
НАТО, Гренландия и твърдата реторика
Тръмп посочи, че НАТО от две десетилетия предупреждавала Дания за руската заплаха в Гренландия и че "Сега е моментът и това ще бъде направено!!!" В обща позиция европейските партньори заявиха:
"Ние сме в пълна солидарност с Кралство Дания и народа на Гренландия… Готови сме за диалог, основан на принципите на суверенитет и териториална цялост."
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте съобщи, че е разговарял с Тръмп и "ще продължим да работим по това", като очаква среща в Давос тази седмица.
Правни въпросителни и геополитически рискове
Юристи и политици поставиха въпрос как Белият дом би наложил мита срещу ЕС и по кой законов механизъм. Отбелязва се, че президентът може да се позове на извънредни икономически правомощия, които в момента са предмет на дело във Върховния съд на САЩ.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас предупреди, че Китай и Русия могат да се възползват от разлом между САЩ и Европа, и подчерта: "Ако сигурността на Гренландия е застрашена, можем да се справим с това в рамките на НАТО."
Междувременно Европа се стреми да задържи Тръмп на своя страна, за да гарантира подкрепата на САЩ за Украйна — от споделяне на разузнавателна информация до участие на Вашингтон в гаранции за сигурност при евентуално мирно споразумение с Русия.
Експертни оценки и възможни ответни мерки
Старшият изследовател в Датския институт за международни изследвания Расмус Сьондергорд определи обявлението на Тръмп като "безпрецедентно", тъй като подобни митнически заплахи обичайно произтичат от търговски спорове, а не от териториални конфликти между съюзници.
"Точно затова виждаме реакцията на европейските държави, които казват: ‘стига толкова’. Ако отстъпят по този въпрос — какво ще е следващото? В един момент трябва да се окаже съпротива." — каза Расмус Сьондергорд.
По думите му митническата заплаха "изравнява терена" за Европа, която не може да съперничи военно, но разполага с икономическо оръжие чрез ответни мита.
Вашингтон и Лондон: критики отвътре
В САЩ сенаторът от Демократическата партия Марк Кели предупреди, че заплашваните мита срещу съюзници ще накарат американците "да плащат повече, за да се опитаме да получим територия, от която нямаме нужда".
"Войници от европейски държави пристигат в Гренландия, за да защитават територията от нас. Помислете върху това." — написа Марк Кели, добавяйки, че подобни ходове правят САЩ "по-малко сигурни".
Бившият вицепрезидент на САЩ Майк Пенс заяви, че подкрепя в перспектива американска собственост върху Гренландия, но не и методите — като се усъмни в конституционното право на президента едностранно да налага мита на съюзници от НАТО и изрази тревога от риторика за военна инвазия.
Британският премиер Киър Стармър, след разговор с Тръмп, заяви, че "налагането на мита на съюзници заради стремеж към колективна сигурност в НАТО е погрешно", след като разговаря и с Марк Рюте, датския премиер Мете Фредериксен и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Във Великобритания основните партии, включително "Реформ Ю Кей", единодушно критикуваха митническата заплаха. По време на изпълнение на американския химн преди мач от НБА в Лондон зрител извика: "Оставете Гренландия на мира!"
Популистки съюзници в Европа се дистанцират
Италианският премиер Джорджа Мелони, считана за близък партньор на Тръмп, определи митата като "грешка" и уточни, че ограниченото изпращане на войници в Гренландия е погрешно разбрано и не е насочено срещу САЩ, а цели сигурност срещу "други актьори". Лидерът на "Национален сбор" Жордан Бардела призова ЕС да замрази миналогодишното митническо споразумение със САЩ, определяйки заплахите като "търговски шантаж".
Контекст: защо Гренландия е в центъра
Гренландия е автономна територия на Кралство Дания в Северния Атлантик, с ключово значение за арктическите морски маршрути и ранното предупреждение на НАТО. Темата за американски контрол не е нова: още през 2019 г. Доналд Тръмп публично повдигна идеята за закупуване на острова, предизвиквайки дипломатически спор с Копенхаген.
На кратко
- Твърдо писмо: Тръмп пише до Юнас Гар Стьоре, свързвайки отказа от Нобелова награда с по-твърд курс и настояване НАТО да улесни американски контрол над Гренландия.
- Митнически натиск: Обявени са 10-процентни мита срещу осем държави: Дания, Норвегия, Швеция, Франция, Германия, Обединеното кралство, Нидерландия и Финландия.
- Общ европейски фронт: Лидерите в ЕС, начело с Антонио Коща, осъдиха заплахите и обмислят среща на върха; Кая Калас предупреждава за полза за Русия и Китай.
- Северни реакции: Ларс Льоке Расмусен и Еспен Барт Ейде настояват за диалог без натиск; армейско учение в Гренландия сигнализира за по-твърда линия.
- Критики отвътре: Марк Кели, Майк Пенс и Киър Стармър се противопоставят на митата; Марк Рюте поддържа контакт с Тръмп преди среща в Давос.
- Експертна оценка: Расмус Сьондергорд нарича хода "безпрецедентен" и предвижда евентуални ответни мита от ЕС.
