На 21 януари 2026 г., в навечерието на ключова среща в четвъртък вечер, Европейският съюз продължава да избягва най-болезнената мишена в нарастващия търговски спор със Съединените щати: услугите. Въпреки че Вашингтон държи значителен излишък в този сектор, в Брюксел доминира предпазливост – удар по услугите се смята за ход, който би изстрелял конфликта в по-висока орбита.
Защо „червената линия“ е при услугите
От миналата година насам, откакто напрежението със САЩ рязко се покачи, подготвеният пакет за ответни мерки на ЕС остава фокусиран основно върху стоките. Големият парадокс: през 2024 г. САЩ отчетоха търговски излишък в услугите с ЕС от 148,0 млрд. (евро). Теоретично, удар върху финансовите услуги или върху големите технологични компании би бил далеч по-болезнен за Вашингтон, който разчита на достъп до пазара на ЕС с 450 млн. потребители. Но политическата цена и рискът от ескалация са също толкова големи.
Поводът отново е на масата: лидерите на ЕС се събират, за да калибрират реакцията си на митническите заплахи на президента Доналд Тръмп във връзка с Гренландия. Пакетът с контрамитнически мерки върху стоки се разглежда като първа линия на отговор, докато секторът на услугите остава „заключен в сейф“ – за сега.
„Ескалация по дефиниция“: експертен поглед
Според анализатори, удрянето на услуги по правило се възприема като по-остра стъпка от митата върху стоки.
„Ударът по услугите има по-голям потенциал, но е по-рядък от митата върху стоки и следователно може да се разглежда като ескалация“, казва Варг Фолкман, експерт в Европейския политически център.
„Технологичните и финансовите компании са влиятелни и имат достъп до президента Тръмп. Поразяването на която и да е от тях би било драстично действие и би предизвикало много шум.“
Тази оценка резонира в европейските столици, където официалните лица се опасяват, че пълномащабна търговска война би вдигнала цените за потребителите в ЕС и би изострила инфлационния натиск.
Европейската зависимост от американски услуги
Към геополитическия риск се добавя и практическата уязвимост: много ключови услуги в ЕС са доминирани от американски играчи. Платежните системи Виза и Мастъркард са гръбнак на транзакциите, а при облачните услуги лидерството е на Майкрософт и Амазон Уеб Сървисис. Ако ЕС „затвори вратата“ за американски доставчици, липсват достатъчно европейски алтернативи, които бързо да запълнят вакуума.
Както подчертава Варг Фолкман, „ако изключите американските облачни доставчици или банкови услуги, не е задължително да има европейски опции, които да поемат оставения от тях вакуум“.
Какви инструменти има Брюксел
В неделя, на среща на посланиците на ЕС, Франция, Германия и Испания са поставили на масата опцията за прилагане на Инструмента на ЕС срещу икономическата принуда – никога досега неизползван механизъм, проектиран да противодейства на натиск от трети страни. Той би позволил на ЕС да ограничи лицензи за американски услуги или права върху интелектуална собственост – действие, което директно засяга високодоходните сегменти на американската икономика.
Миналата година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен постави на обсъждане и данък върху приходите от цифрова реклама – мярка, която би ударила компании като Мета, Гугъл и Фейсбук, чиито основни приходи идват именно от онлайн реклами. Подобен ход обаче също би рискувал бърза ескалация през услугите.
Паралелно с търговските инструменти, Брюксел разполага и с регулаторен арсенал. По силата на Закона за цифровите пазари и Закона за цифровите услуги Европейската комисия може да санкционира технологични гиганти за възпрепятстване на конкуренцията или за неспособност да ограничават незаконно съдържание и дезинформация. В момента Комисията проучва практики на платформата Икс, а според експерти би могла да засили разследвания и да прилага по-строго висящи глоби срещу американски компании.
От своя страна Комисията многократно подчертава, че подходът ѝ е недискриминационен и че правилата важат еднакво за всички компании – независимо от държавата им на произход.
Влиянието върху България и бизнеса в Пловдив
За потребителите и фирмите у нас подобна конфронтация през услугите би имала осезаем ефект. В ежедневието си българските търговци и банки разчитат на Виза и Мастъркард, а много компании и част от администрацията използват облачни платформи на Майкрософт и Амазон Уеб Сървисис. Ограничения или ответни мерки в тези сектори биха могли да доведат до по-високи разходи, забавяния при внедряване на услуги и намалена предсказуемост за бизнеса, включително за пловдивските предприемачи в ИТ и производството, които зависят от надеждна цифрова инфраструктура.
Какво следва
Фокусът на лидерите на ЕС в четвъртък вечер остава върху умерен, но твърд отговор – първо през митнически мерки върху стоки, при нужда подкрепени от инструменти срещу икономическа принуда и по-строга регулаторна линия. Ударът върху услугите засега се пази като „последна опция“ – именно защото би бил най-чувствителният тест за зависимостите между двете най-големи икономики в западния свят.
Обобщение
- Лидерите на ЕС се готвят за отговор на митническите заплахи на президента Доналд Тръмп, като първо залагат на мерки върху стоки.
- САЩ имат излишък от 148,0 млрд. (евро) в услугите с ЕС за 2024 г., но ударът по услугите се смята за ескалация.
- ЕС обсъжда прилагане на Инструмента срещу икономическата принуда – неизползван досега механизъм за ограничения върху услуги и интелектуална собственост.
- Идея за данък върху приходите от цифрова реклама би засегнала Мета, Гугъл и Фейсбук, но носи висок политически риск.
- Европа е зависима от американски услуги (Виза, Мастъркард, Майкрософт, Амазон Уеб Сървисис), което усложнява евентуални ответни удари.
- Комисията подчертава, че регулациите ѝ са недискриминационни; DMA и DSA остават силни лостове за натиск.
- За България и Пловдив евентуална ескалация през услугите би вдигнала разходите и несигурността за бизнеса и потребителите.
