Регионалният етнографски музей – Пловдив отваря старата си „виртуална ракла“ със съкровища от изложбата „Жив (от) тъкан“ и насочва прожектора към персийското влияние в българската килимарска традиция. След класическите старокотленски модели, във фокуса застават образци, вдъхновени от Изтока – Сарук, Кирман (Керман) и Тебриз, навлезли у нас в началото на XX век.
Сватбеният „Тебриз“: обред и символика
Сред акцентите е сватбеният килим Тебриз – специален обреден текстил, който по традиция започва да се тъче още при раждането на бъдещата булка. Дизайнът е вдъхновен от древното персийско килимарство и е пренесен в нашата практика от братя Бояджиеви.
В българската сватба младоженците се хващат за ръце и върху тях се поставя килимът Тебриз. След това близки и гости трупат дарове един след друг, докато младите могат да издържат тежестта. Ритуалът превръща килима в знак за благоденствие и семеен късмет.
От институцията подчертават, че това е повече от вещ:
„Специален килим си трябва и за сватбата. А той се тъче още при раждането на бъдещата булка… Този образец е произведение на изкуството, а не просто килим.“
Цитатът е от официалната комуникация на Регионалния етнографски музей – Пловдив.
Персийски модели в българската традиция
Под влияние на Изтока и Персия в началото на XX век у нас навлизат модели с имена от ирански райони – Сарук, Кирман (в публикацията срещан и като Кирмон) и Тебриз. През 40-те години на XX век майсторките в Котел пренасят част от елементите на високата персийска техника, но създават свой местен прототип. Тези килими се отличават със сложна орнаментика и се приемат като доказателство за майсторството на тъкачката, която чрез тях пожелава изобилие и благоденствие в дома.
В планинския град Кирман (Керман) в Иран персийски килими се тъкат още от XVI век. Използваната вълна е много фина и мека, което прави тези тъкани едни от най-ценните в света. Има данни, че още през 1935 г. образец в стил Кирман е тъкан от кооперация „Котленски край“. Както при модела Сарук, и тук българските тъкачки взимат от оригинала само подбрани орнаменти, оставайки верни на традиционния котленски стил.
Защо това има значение днес
Сватбеният Тебриз и вдъхновените от Сарук и Кирман мотиви разказват жива история за паметта на занаятите и умението да се пази традицията, като същевременно се пречупва през местната естетика. Пловдивският музей напомня, че килимът е не просто украса, а символ на богатство, родова памет и ръчна изработка, които продължават да впечатляват и днес.
На кратко
- Регионалният етнографски музей – Пловдив представя от „Жив (от) тъкан“ сватбения килим Тебриз и персийските влияния у нас.
- Сватбеният Тебриз се тъче още при раждането на бъдещата булка; на сватбата върху ръцете на младоженците се трупат дарове.
- Персийските модели Сарук, Кирман (срещан и като Кирмон) и Тебриз навлизат в началото на XX век.
- През 40-те години на XX век котленските майсторки създават местен прототип със сложни орнаменти.
- Има данни за изработка в стил Кирман от кооперация „Котленски край“ още през 1935 г.
